Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове:

ДИАНА ГЪРБАТОВАИВАН РАДЕНКОВВЕСЕЛА П. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 2652/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено искане от Министерство на околната среда и водите, гр. София, чрез юрк. П. П., с правно основание чл.239, т.1 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 592/10.05.2023 год. постановено по административно дело № 496/2022 год. по описа на АССО, осми състав, в частта му, с която МОСВ е осъдено да заплати на „Ресайкъл компани“ ЕООД сумата от 1018471,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 63554 лв. разноски по делото и Решение № 10652/06.11.2023 година по адм. дело № 5743/2023 година на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 592/10.05.2023 година по адм. д. № 496/2022 год. на АССО и МОСВ е осъдено да заплати сумата от 60000 лв. разноски по делото.

В молбата са изложени аргументи свързани с наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на жалбоподателя-чл.239, т.1 от АПК. Приложени са писмени доказателства подробно описани като приложения под опис.

Прави се искане съдът да отмени атакуваните решения, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „Ресайкъл компани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Е. П. Софийска област, представлявано от управителя Й. Д. Г., чрез адв. К. е представил писмен отговор, в който счита молбата за неоснователна по подробно изложени съображения. Излага становище и в съдебното заседание, чрез адв. Г., счита молбата за неоснователна, поради липсата на изискуемите от закона предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Претендира разноски по приложен списък.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 от АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК.

Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната.

Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо.

Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В първоначално подадената молба се твърди, че са налице „новооткрити доказателства“, които подкрепят молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Тези доказателства са обобщени в две групи: от една страна това са документите, публикувани по партидата в търговския регистър на трето за спора лице; и писмо от Националната агенция по приходите (НАП) с приложения.

В резултат на тези новооткрити доказателства, молителят е приложил под опис 17 броя писмени документи, с които мотивира основателността на подаденото си искане.

Настоящият петчленен състав счита, че публикуваните в търговския регистър документи не могат да имат характера на новооткрити писмени доказателства. Тези документи се изготвят и оформят в съответствие с изискването на чл.38 от Закона за счетоводството (ЗСч), като всеки един от тези документи има вторичен характер. Годишният доклад за дейността, годишният финансов отчет и докладът на независимия одитор отразяват дейността на дружеството през изминал период. През този период за молителя в настоящото производство е съществувала обективната възможност да релевира доказателствени искания.

Представените документи представляват изпълнение на законово задължение за публикуване на финансова информация. Такава информация се обновява всяка година по партидата на този търговец, и ако се приеме, че такъв тип документи биха могли да имат характера на новооткрити доказателства, то това означава молителят да бъде овластен всяка година, след всяко ново разглеждане на делото, да иска отмяна на влязлото в сила решение, предвид наличието на „нова“ информация.

Кореспонденцията между молителя и НАП представлява създадена именно за целите на настоящото производство писмена документация, която има за цел генерирането на нови доказателства. Размерът на неуредените публични задължения на което и да било дружество е информация, с която страните биха могли своевременно да се снабдят. Такива действия по събирането на доказателствата не са извършени по време на инстанционната висящност на настоящия процес.

Молителят аргументира основателността на искането си с доводи, които вече е излагал по същество в рамките на инстанционното производство и тези доводи са намерили своя обоснован отговор в атакуваните съдебни актове. Невъзможността за подновяване на банковите гаранции на въпросното дружество е обстоятелство, което по никакъв начин не се отразява върху търговските отношения.

С допълнителна молба молителят е въвел в рамките на настоящото производство и т. нар. „нови обстоятелства", които са изведени от показанията на разпитан в друго производство свидетел.

Свидетелят, от чийто показания се правят изложените в молбата изводи, е служител на дружество, което търгува с отпадъци. Като такъв, свидетелят е служебно известен на молителя, доколкото само и единствено той подава документи пред различните компетентни административни органи, т. е. не е имало пречка същото това лице да бъде призовано и разпитано в рамките на приключилото по делото производство. Няма как да показанията на разпитан свидетел да представляват нови обстоятелства, тъй като нито свидетелят е новооткрито лице, нито пък изнесената от него информация касае нов период или нови факти. Съобразно утвърдената съдебна пракитка, дадените пред друг съд показания нямат качеството на годно, създадено за целите на настоящия процес доказателство, поради което и позоваването на такива не може да обоснове основателност на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение - в този смисъл вж. конкретно Решение № 2610 от 06.03.2024 г. по адм. д. № 12085/2023 г., 5-членен състав на ВАС.

Всички факти и обстоятелства, които са били известни на молителя и са наведени в производството пред административния съд са могли да се наведат и в касационното производството пред ВАС при осъществяване на дължимата грижа при водене на делата. Страната е могла да прояви нужната активност и да представи всички доказателства в производството пред ВАС във връзка с касационните основания. Освен това, според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на друго висящо съдебно производство, в което ще се събират доказателства от значение за делото.

Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на друго висящо съдебно производство, в което ще се събират доказателства от значение за делото. Евентуалното назначаване на нова експертиза не попада в кръга на посочените в чл.239, т.1 от АПК доказателства. В съдебните производства релевантни са въпросите относно заключенията на вещите лица назначени и изслушани в същите тези производства - чл. 171, ал. 2 АПК и чл. 195 ГПК. Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на заключения на вещи лица от други съдебни производства с различен предмет и страни.

С оглед горното следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Липсват основания за отмяна на потвърдителното решение на ВАС, както и в частта, в която се претендира отмяна на присъдените разноски. Възражението за присъдените разноски не следва да се разглежда в това производство, което е извънреден способ за защита и се допуска при строго определени основания.

Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на настоящото производство. По делото е представен списък с разноски и доказателства за заплащане на сумата от 78000 лв. Предвид на направеното възражение за прекомерност и необходимостта от полагане на съответната правна помощ за това производство, настоящата инстанция намира, че следва да се присъди сумата от 25000 лв., която се явява редуцирана от претендираната сума.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК на Министерство на околната среда и водите, гр. София за отмяна на влязло в сила Решение № 592/10.05.2023 год. постановено по административно дело № 496/2022 год. по описа на АССО, осми състав и Решение № 10652/06.11.2023 година по адм. дело № 5743/2023 година на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, гр. София да заплати на „Ресайкъл компани“ ЕООД разноски в размер на 25000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ И. Р. п/ В. П. п/ ЛОЗАН ПАНОВ