Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2585/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕООД против решение № 1032 от 19.12.2023 г., постановено по адм. д. № 942/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Т. Н. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отменя заповед № РД-06-1131/05.08.2022 г. на кмета на община Димитровград, с която е одобрен проект за ПУП – План за застрояване, План – схема и Парцеларан план за ПИ с идентификатор 39668.156.52, м. „Кърчето“, землището на с. Крепост.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че в случая се касае за земеделска земя, без променено предназначение. Позовава се на нормата на чл. 20а от Закона за опазване на земеделските земи и констатира, че липсва решение на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, което е основание за изработване на ПУП по реда и при условията на ЗУТ, поради което прави извод, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на материалноправната предпоставка Общински съвет Димитровград постановява незаконосъобразно решение № 693/31.03.2022 г., с което е одобрено заданието и дадено разрешение за изработване на ПУП – ПЗ, План – схема и парцеларен план. По тези съображения съдът стига до заключението за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при постановяване на административният акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с решение № 480/27.05.2021 г. Общински съвет Димитровград одобрява заданията и дава разрешение за откриване на процедура за едновременно изработване на проект за изменение на ОУП на община Димитровград в обхват посочените в същото четири поземлени имоти, с който да бъде променена предвидената устройствена зона от „Нива, орна земя“ в Пп - „предимно производствена зона“, с цел създаване на градоустройствени условия за осъществяване на инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаична централа и проект за ПУП – ПРЗ на поземлените имоти. Преди издаване на оспорената заповед е одобрено изменение на кадастралната карта на с. Крепост, община Димитровград като четирите ПИ са обединени в един с идентификатор 39668.156.52. С решение от 2021 г. на РИОСВ Хасково е постановено да не се извършва Екологична оценка на проекта за изменение на ОУП и проекта за ПУП – ПРЗ. С решение от 27.01.2022 г. Общински съвет Димитровград одобрява проекта за изменение на ОУП, като се установява устройствена зона „Пп“, с устройствени показатели : Плътност -60%, Кинт 2.0, Оз мин. 20% С решение от 31.03.2022 г. Общински съвет Димитровград одобрява задание и разрешава проектиране на ПУП - План схеми и Парцеларен план за електрификация на ПИ с цел присъединяване към електропреносната мрежа, като в заданието е посочен териториалния обхват на кабелните линии. ОЕСУТ съгласува проекта ПУП – ПЗ, План-схема и Парцеларен план, като енергоразпределителното дружество съгласува заданието за ПУП и проекта за ПУП. Предвиденото в ПУП – ПЗ застрояване е производствена дейност и съответства на устройствената зона, определена в ОУП. Налице е и съответствие между графичната и текстовата част на заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ, като са спазени и устройствените показатели. Следователно при издаване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. В тази връзка незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда за противоречие на обжалваната заповед с материалния закон. Одобреният с оспорената заповед ПУП е съобразен с изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. С проекта се предвижда имотът да се отреди за „фотоволтаична централа“, като за целта се извърши промяна на предназначението му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ. С този закон са регламентирани специални изисквания по отношение изработването на ПУП за земеделски земи. Промяната е в съответствие с одобреното изменение на ОУП .В тази връзка отпада изискването за провеждане на процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране съгласно нормативно регламентираното изключение по чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ. Според цитираната разпоредба промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както е в случая, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. С решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и заплащане на дължимата такса (чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ) завършва фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение в случая на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението, след което имотите губят земеделския си характер. Следователно, влизането в сила на ПУП-ПЗ е условие за произнасяне на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ по предложението на заинтересованото лице. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон.

Възражението на ответника по касационната жалба – Т. Т., че решението на Общински съвет Димитровград за изменение на ОУП не е влязло в сила, е неоснователно. В случая решението е за изменение на ОУП в обхват ПИ с идентификатор 39668.156.52, не засяга други имоти, поради което не е налице правен интерес от обжалването му от други лица по смисъла на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Т. Н. Т. да заплати на „Т. С. ЕООД сумата 2290 лв., от които 370 лв. заплатена държавна такса за касационното производство, 1320 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в образуваното частно производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е за двете съдебни инстанции, а заплетените 600лв. са в частното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1032 от 19.12.2023 г., постановено по адм. д. № 942/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Н. Т. против заповед № РД-06-1131/05.08.2022 г. на кмета на община Димитровград.

ОСЪЖДА Т. Н. Т., [ЕГН] да заплати на „Т. С. ЕООД, ЕИК 204473682 сумата 2290 лв.(две хиляди двеста и деветдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ