Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЮЛИЯ Р. Г. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 2831/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР представлявана от директора А. И., чрез процесуалния представител Главен юрисконсулт Р. С., срещу Решение №60 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 476/2023 г. на Административен съд/АС/ - Перник, с което е отменена Заповед № 3286з -3754/17.10.2023 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД "НП"/. С горецитираната заповед са отнети лиценз №1975/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за охрана на имущество то на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз №1976/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, за охрана на мероприятия на територията на област Перник, издадени на „Г. С. ЕООД.

В касационната жалба има оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи, че според първоинстанционния съд процесната заповед е издадена при неизяснени фактически обстоятелства, което не кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Според касатора необходимите условия, въведени с разпоредбата на чл.49, ал.1, т.1, вр. с чл.47, т.2, б. “а“ от ЗЧОД са изпълнени - дружеството има задължения, които не са разсрочени или отстрочени, като не е необходимо да посочен размер на задълженията като критерий за преценката на органа дали да отнеме лиценза. Твърди се, че не е налице изискване за установяване в производството на точния размер на задълженията, поради което правният извод на административния съд за нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл.6, ал.5 от АПК, е неправилен. На следващо място се сочи, че не е налице допуснато от компетентния орган неофициално споразумение за разсрочване на задълженията, както е приел АС - Перник. В хода на административното производство, от писмените доказателства, представени от Национална агенция по приходите/НАП/, се установява, че публичните задължения на дружеството не са разсрочени или отсрочени. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което касационната инстанция да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Стоичкова, която поддържа касационната жалба. Няма доказателствени искания. В хода по същество юриск. Стоичкова моли касационната инстанция да уважи жалбата като основателна. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът – „Г. С. ЕООД, не депозира писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като взе предвид приетите по делото писмени доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед № 3286з -3754/17.10.2023 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която са отнети лиценз №1975/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз №1976/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, за охрана на мероприятия на територията на област Перник, издадени на „Г. С. ЕООД.

Съдът е установил от фактическа страна, че видно от писмо рег. № ЕО 46-00-13/1 от 04.08.2023 г. на ТД на НАП – София, офис Перник, изпратено в отговор на запитване от административния орган, са налице непогасени задължения на дружеството, както следва: за данък добавена стойност – съответно за месеци 11 и 12 2022 г. и за месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06 и 07.2023 г.; задължения по декларации образец №6 за ДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ - за месеци 07/две декларации/, 08, 09, 10, 11 и 12.2022 г. и за месеци 01, 02, 03, 04, 05/две декларации/ и 06; задължения за корпоративен данък по декларация по чл.87а от ЗКПО, подадена през м.04.2023 г. В писмото на НАП е посочено, че няма извършени ревизии и издадени ревизионни актове. Има образувано изпълнително дело, наложени са обезпечителни мерки, задълженията са частично обезпечени, не са разсрочени и отстрочени.

В отговор на постъпилото искане е получено писмо от ТД на НАП - София, офис Перник с рег. №ЕО 46-00-13-3 от 02.10.2023 г., в което се сочи, че дружеството има задължения за данъци и фондове на задължителното обществено осигуряване. Образувано е изпълнително дело. Наложен е запор върху вземания от банкови сметки и върху движими вещи/МПС/. Започнало е принудително изпълнение спрямо вземания на длъжника от банкови сметки. Няма започнало принудително изпълнение спрямо запорираните движими вещи. Публичните задължения са частично обезпечени. Същите не са разсрочени или отсрочени.

Със съобщение рег. № 328600-48333/23.08.2023 г. по описа на ГД "НП" на основание чл. 26, ал. 1 АПК дружеството е уведомено за започване на производство по отнемане на лицензите му за извършване на частна охранителна дейност. Като основание за отнемането са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД, като е предоставена възможност в 7 - дневен срок от получаване на съобщението да бъдат представени допълнителни доказателства и възражения.

В указания срок "Г. С. ЕООД е изпратило възражение в ГД "НП". Във възражението не се отрича, че дружеството има задължения, но се сочи, че е започнало да погасява същите. На следващо място се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5 и ал.7 от ДОПК е налице забрана за отстрочване или отсрочване на установените на дружеството задължения, произтичащи от Справка-декларация по ЗДДС и Д. О. 6 за задължителни осигурителни вноски.Дружеството е изготвило погасителен план за начина и времево плащане на просрочените задължения, който план е одобрен от публичния изпълнител при ТД на НАП-София. Според ЕООД-то е налице постигнато споразумение за погасяване на задълженията, което е обезпечено с наложени запори на активи на дружеството, поради което са защитени интересите на държавата.

Производството е приключило с постановяване на процесната заповед, с която директорът на ГД "НП" на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а" от ЗЧОД отнема лиценз №1975/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за охрана на имущество то на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз №1976/06.06.2012 г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, за охрана на мероприятия на територията на област Перник, издадени на „Г. С. ЕООД.

В заповедта са изложени мотиви, че дружеството има непогасени задължения за данъци и фондовете за задължително обществено осигуряване, за които компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В заповедта не се съдържа констатация какъв е техният конкретен размер.

Съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена при неизяснени фактически обстоятелства, рефлектиращи върху правилното приложение на материалния закон и неговата цел

Съдът е посочил, че фактическият състав на приложеното правно основание по чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД включва: 1. задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване; 2. плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че само първата предпоставка на фактическия състав е осъществена - дружеството има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване. Последните обаче не са установени нито по размер, нито по периоди на дължимост, което препятства възможността за преценката по чл.6, ал.5 от АПК относно спазване на принципа на съразмерност.

Съдът е посочил, че административният орган като не е извършил дължимото в хода на производството и не е установил размера на задълженията на дружеството, съответно не е извършил преценка относно вероятността държавният интерес да се окаже незащитен в достатъчна степен, поради ограничаване възможностите за изпълнение и погасяване на задълженията към държавата, предвид преустановяване дейността на дружеството, е постановил незаконосъобразен административен акт, в нарушение на разпоредбите на чл.146, т.3, т.4 и т.6 от АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че по делото не е безспорно установено изпълнението на предпоставките от фактическия състав на нормата на 49, ал.1,т.1, вр. с чл.47, т.2, б. “а“ от ЗЧОД, но по различни от изложените от него мотиви. В нито един от документите, на които се позовава административният орган, не е посочен конкретният размер на задълженията към определена дата. Цитираните по-горе две писма от НАП, въз основа на които се е произнесъл административният орган, не съдържат точни и категорични данни размера на задълженията. Въпреки тази неяснота на писмата от НАП, административният орган е приел, че дружеството е длъжник по всички видове задължения, посочени от данъчната администрация.

Първоинстанционният съд е установил описаните по-горе неясноти в мотивите на органа, изпълнил е задължението си да обсъди доказателствата от преписката и е достигнал до логически издържани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

В тежест на жалбоподателя е да установи, че има акт за разсрочване или отсрочване на задълженията, но това е от съществено значение само ако в административното производство е установено, че титулярят на лиценза има неплатени задължения в определен размер.

Въпреки, че в закона не е посочен конкретен размер на задълженията, чието превишаване е основание за отнемане на лиценза, това не освобождава административният орган от тежестта да изясни и този факт, защото тежестта на отклонението от императивните изисквания на закона предопределя тежестта на мярката, с която се цели привеждане на адресата на мярката в съответствие с тези изисквания. Съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК, за да бъде един административен акт законосъобразен е необходимо същият да е издаден при разумно, добросъвестно и справедливо упражняване от органа на предоставената му власт. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, съгласно чл. 6, ал. 5 от АПК. Спазването на тези правила в настоящия случай е от особена важност предвид липсата на предвидени други по-леки мерки в специалния закон. В противен случай би се стигнало до прилагане на най-тежката мярка, каквато е отнемане на лиценза, съответно до преустановяване на дейността, подлежаща на лицензиране при всеки случай на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване без значение на техния размер.

В обобщение, касационната инстанция намира за правилен направения правен извод на АС - Перник, че административният орган е следвало да извърши проверка относно размера на задълженията и действията, които са предприети от дружеството за погасяването им, както и дали са изчерпани възможностите за изпълнението им. Административният орган е следвало да извърши преценка, в случай, че дружеството остане без лиценз поради отнемането му, в каква степен би бил защитен държавният и общественият интерес. Такава проверка обаче не е извършена, което прави оспорения акт незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

В този смисъл, безпредметно е обсъждането на втората предпоставка – дали задълженията са отсрочени или разсрочени.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 - во от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №60 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 476/2023 г. на Административен съд – Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Р. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА