Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 2858/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП чрез юрк. Н. - Ердир, срещу Решение № 806/07.02.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9123/2023 г., с което, по жалбата на „М. Т. ЕООД, ЕИК 203736212, гр. София, [улица], представлявано от Д. М., чрез адв. П., е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221022005425-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1182/21.08.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София в частта, с която са направени корекции на декларираните резултати по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 12 098,44 лв. в данъчни периоди от м. 06.2022 г. до м. 08.2022 г.
Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд е пренебрегнал съществена част от констатациите на ревизиращите и доводите на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, преди всичко липсата на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на ревизирания. Акцентира се върху обстоятелството, че „М. Т. ЕООД не притежава недвижим имот и е сключило безвъзмезден договор за наем със собственик на такъв. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и на разноските за държавна такса.
Ответникът по касационната жалба, „М. Т. ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Т.. Заявява искане за оставяне в сила първоинстанционното решение и претендира разноски по списък.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения.
Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221022005425-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1182/21.08.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София в частта, с която са направени корекции на декларираните резултати по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 12 098,44 лв. в данъчни периоди от м. 06.2022 г. до м. 08.2022 г.
АССГ е приел, че оспорването е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред в потвърдената от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентен орган по приходите след надлежно възложена ревизия.
След като подробно е обсъдил фактическите констатации, изложени в РА, събраните в първоинстанционното производството писмени доказателства, заключение на СТЕ, свидетелски показания, доводите и възраженията на страните, съдът е мотивирал извод за неговата материална незаконосъобразност.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно.
В мотивната му част е направено изключително обстойно изложение на фактите по спора, които в синтезиран вид са следните:
Д. А. М. е собственик на капитала и управител на вписаното в ТР на 13.10.2015 г. „М. Т. ЕООД.
На 21.08.2021 г. между М. и „М. Т. ЕООД е сключен договор, по силата на който физическото лице предоставя на дружеството жилищна сграда в гр. Велинград, на [улица]безвъзмездно „до построяване и довършителни работи, а след това – и за възмездно ползване срещу дължима сума по анекс“. Наемателят поел задължението да ползва имота като къща за гости, договорени са архитектурни преустройства на помещения, строително-довършителни дейности, ново строителство, подобрения и пълно обзавеждане. Страните постигнали съгласие, че наемателят има право да внася, монтира и инсталира в имота допълнително оборудване и мебели, които остават негова собственост и се вдигат след прекратяване на наемния договор.
На 26.08.2021 г. между „М. Т. ЕООД, възложител и „РВТ Стил“ ЕООД е сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят поел задължението да достави и монтира различни размери дървени трупи до обект в гр. Велинград до 30.11.2021 г.
Според удостоверение, издадено от РС „Пожарна безопасност на населението“ – Велинград на 01.01.2022 г. е регистрирана щета – пожар, засегнал навес, къща и лек автомобил.
Временно удостоверение № 742 от 04.11.2022 г., издадено от О. В. сочи открита процедура по категоризирането на туристически обект къща за гости.
На 16.01.2023 г. е сключено споразумение между ревизирания и Booking.com B.V., Нидерландия за обект за настаняване къща за гости „А.“ в гр. Велинград, на [улица].
На 30.01.2023 г. от О. В. е издадено Удостоверение № В4-ИКП-22Ф-10 за къща за гости „А.“ категория 2 звезди с капацитет 4 стаи и 8 легла, валидно до 30.01.2028 г.
Според заключението на СТЕ в началото на 2024 – та година къщата за гости е в напълно завършен вид, всички помещения са напълно оборудвани и обзаведени, а описаните в спорните фактури мебели, обзавеждане и електроуреди са налични и съответстват като бройки. В същия смисъл са показанията на св. С..
През трите данъчни периода от „М. Т. ЕООД е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет материали и ДМА – мебели в размер на 12 098,44 лв. Според ревизиращите те не могат да бъдат отнесени към дейността на ревизирания, който не разполага с недвижимост (имотът е собственост на неговия управител), а удостоверението за категоризация на туристическия обект следва по време издаването на спорните фактури.
При така установените факти правилни и съответни на материалния закон са изводите на първостепенния съд, че жалбоподателят в съдебното производство пред него е доказал предпоставките за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите с предмет на доставките материали и мебели.
Първостепенният съд точно е определил спорния между страните въпрос и задълбочено е обсъдил разрешенията, дадени от в практиката на СЕС (решение от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 Е. А. М. решение от 11 юли 1991 г. по дел С-97/90 Lenartz, решение от 22 март 2012 година по дело С-153 „Клуб“ ООД), според които използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали същото е придобило стоката в това си качество, или за целите на своята икономическа дейност е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изминал от придобиването й до използването й за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаване на разрешения, каквито са посочени в чл. 38, ал. 3 ЗУТ, които се изискват за използване на актива за професионални цели.
Правилно АССГ е приел, че уговорката в наемното съглашение, сключено между М. и представляваното от него „М. Т. ЕООД, според която наемателят има право да инсталира в имота допълнително оборудване и мебели, които остават негова собственост и при прекратяване на договора той има право да ги вдигне, опровергава тезата на ревизиращите, че сделката ползва единствено наемодателя. За намерението на дружеството да оборудва и експлоатира имота като къща за гости свидетелстват договорът за доставка на дървен материал, сключен на 26.08.2021 г. със срок до края на м. 11.2021 г. Установява се от данните от РС „ПБЗН“ – Велинград, че в новогодишната нощ на 01.01.2022 г. в обекта е възникнал пожар, очевидно попречил на проектираното завършване и оборудване на къщата за гости. Най-сетне, сключено е споразумение между ответника по касация и Bookimg.COM B.V. на 16.01.2023 г. за обект за настаняване къща за гости „А.“. Вярно е, че удостоверението за категоризация на туристическия обект е с дата 30.01.2023 г., но процедурата по категоризирането му е започнала месеци по-рано според временното удостоверение от 04.11.2022 г. Изложените обстоятелства, ценени в съвкупност със заключението на СТЕ и показанията на св. С. обуславят извод, че към 01.08.2021 г. имотът не е съответствал на изискванията за къща за гости, нуждаел се е от ремонт и оборудване, за да функционира с това предназначение. Подобренията и обзавеждането са извършени от името и за сметка на „М. Т. ЕООД като част от неговата икономическа дейност, свързана с експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Обоснован е изводът на АССГ, че доказателствата по делото установяват енергичните действия на търговеца за осъществяване преустройството на имота и за получаване на разрешение – категоризация по Закона за туризма, които се изискват за използването на актива за професионални цели. Няма пречка тези стоки да са придобити за целите на бъдещата икономическа дейност на предприятието, което обуславя неоснователност на възражението на касатора, че категоризацията на туристическия обект следва по време издаването на спорните фактури.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил РА в частта му на установените задължения за ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит по фактурите за покупка на ДМА, материали и мебели, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът по касация има право на разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. П. в размер на 900 лв.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 806/07.02.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 9123/2023 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „М. Т. ЕООД, ЕИК 203736212, гр. София, [улица], представлявано от Д. М., сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА