Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 3048/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на заместник кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. С. и Ц. Н. С. и Д. З. С. и двамата от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Й., против решение № 1605 от 17.11.2023г., постановено по адм. д. № 2888/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което по жалба на Н. В. Л. е отменена Заповед № Г 91 от 26.02.2015г. на заместник кмета на община Варна, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) за УПИ ХХI 761, кв. 45 по плана на Вилна зона, гр. Варна съобразно приложен проект. С решението община Варна е осъдена да заплати разноските по делото.

С касационната жалба на заместник кмета на община Варна се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, като излага съображения, че са налице всички предпоставки по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на плана за регулация. Посочва и че е неотносимо в това производство приетото от съда, относно придаваемост на части от имота на жалбоподателката в първата инстанция към имота, предмет на заповедта, тъй като посочва, че в случая е налице влезнала в сила кадастрална карта, по имотните граници от която се поставят регулационните. Излага и съображения, че в частта, с която е одобрен план за застрояване е съобразен приетият Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Варна, по който имотът попада в устройствена зона Жм2 жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания, поради и което с оспорената заповед съобразно тази зона са определени показателите за застрояване и са поставени ограничителните линии на застрояване за имота. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта.

В касационната жалба на Ц. и Д. С. се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба, а алтелнативно се навеждат съображения за неговата неправилност като постановено в противоречие със закона. Излагат съображения, че от приетите по делото доказателства безспорно е установено, че са били налице предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на плана за регулация, съответно е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя без разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена жалбата на Н. Л. срещу заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на Н. Л. адвокатско възнаграждение.

Ответникът Н. В. Л., чрез процесуалния си представител адв. О., изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Претендира разноски.

Ответникът И. Н. И. не изразява становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата и чрез куриерска служба, от надлежни страни, адресат на оспореното решение, за които то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

За да постанови оспореното в това производство решение АС гр. Варна е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му със заповед на кмета на община Варна правомощия, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства се установява наличието на материално правното основание на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, посочено като правно основание за издаване на заповедта, тъй като от неоспореното от страните заключение на съдебно техническата експертиза /СТЕ/, е било установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта /КК/ на гр. Варна през 2008г. процесният имот е попадал в урегулирана територия по одобрен регулационен план със заповед № 1035 от 19.09.1961г. на КАБ София и югоизточната регулационна граница от действащия план от 1961г. не събпада по действащата КК от 2008г., която е границата именно с имота на жалбоподателката в първата инстанция Н. Л.. Приел е, че според обяснителната записка и приетата СТЕ с одобреното изменение на променя югоизточната регулационна граница на УПИ XXI 761, съответстващ на ПИ идентификатор № 10135.2564.761, така че да съвпада с имотната, която е съседна, тази с имота на Л. УПИ XXII 762, съответстващ на ПИ идентификатор № 10135.2564.762, като е посочил, че СТЕ потвърждава, че с това изменение към имота на Соколови се придават площи от съседния имот на Н. Л.. При тези установявания, позовавайки се на чл. 131 ал. 2 ЗУТ, е приел, че административният орган погрешно е определил териториалния обхват на плана, тъй като е направил извод, че той засяга не само УПИ XXI 761, т. е. не е само за един имот, а засяга и друг имот. Приел е, че този порок във формата е резултат от допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно още със заповедта за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП е неправилно определен неговия обхват, тази заповед в нарушение на чл. 135 ал. 6 ЗУТ не е била съобщена на Н. Л., в нарушение на чл. 128 ал. 1 вр. чл. 136 ЗУТ изработеният проект за изменение не е бил съобщен на Н. Л., въпреки качеството й на заинтересовано лице, което пък е препятствало упражняване на процесуалното й право да подаде възражение по чл. 128 ал. 5 ЗУТ, а най накрая е приел, че е допуснат пропуск като оспорената заповед не е била съобщена на Н. Л., което пък е препятствало упражняването на процесуалното й право на съдебно обжалване. Въз основа на така приетите нарушения на административно производствените правила, е направил извод, че те са от категорията на съществените, които ако не бяха допуснати биха довели до различно произнасяне от страна на административния орган и издаването на акт с различно съдържание. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил в цялост.

Решението е неправилно.

Приетите от съда допуснати нарушения на административно производствените правила, касаещи съобщаването на заповедта по чл. 135 ал. 3 за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП, както и съобщаването на самата оспорена заповед, с която е одобрено изменението на ПУП, съответно възможността за подаване на възражения в тези производства, не са от категорията на съществените. Това е така, тъй като с издаването на крайния административен акт не се преклудира възможността за навеждане на всички възражения, които имат заинтересованите в производството страни, тъй като те могат да наведат тези възражения, да отправят своите искания и в съдебното производство. Неправилен е извода на съда, че несъобщаването на самата оспорената заповед се е отразило на правото на Н. Л. на съдебно оспорване. Напротив това съждение се опровергава и от развилото се в цялост настоящото производство, в което тя е навела всичките свои възражения и е отправила всичките свои искания за събиране на доказателства, които са уважени. Несъобщаването на заповедта се отразява на отчитането на сроковете за оспорване, съответно за допустимостта на жалбата с оглед на спазването им, съответно жалбата на Н. Л. е разгледана от съда, поради и което това не представлява нарушение от категорията на съществените.

С оспорената в производството заповед на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) за УПИ ХХI 761, кв. 45 по плана на Вилна зона, гр. Варна съобразно приложен проект. Видно от цитираното с оспорената заповед е одобрен както план за регулация, така и план за застрояване. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е обсъдил и не е проверил допустимостта на оспорването в двете части на оспорената заповед, а именно допустимостта на оспорването в частта, с която е одобрен планът за застрояване, така и в частта с която е одобрен планът за изменение на регулация.

В частта, с която е одобрено изменение на планът за регулация, изменението е направено на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, като изменението касае само и единствено поставянето на регулационните граници на УПИ XXI 761 по имотни граници на ПИ № 10135.2564.761 в резултат на последвала кадастрална карта, правилно съдът е приел, че Н. Л. е заинтересовано от оспорването лице на основание чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ, тъй като засегната от изменението е югоизточната регулационна граница, която граничи с нейния имот. В случая в тази част предмет на съдебната проверка е установяване на наличието или не на предпоставките за изменение на регулационния план на посоченото в акта основание, а именно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като установи дали е налице действащ регулационен план, има ли последвало изменение на кадастрален план или приемане или изменение на кадастрална карта след приемане на действащия към момента ПУП и в тази връзка да установи дали в съответствие с тази разпоредба при наличието на предпоставките регулационните граници са поставени в съответствие с имотните /кадастралните/ такива. В рамките на производството и предвид приетата по делото СТЕ, съдът е установил и е приел правилно, че в случая е налице регулационен план за имота, предмет на плана, одобрен със заповед № 1035 от 19.09.1961г. на Комитета по архитектура и благоустройство /КАБ/ - София, както и последвало приемане на кадастралната карта за територията, която е одобрена със заповед № РД 18 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, като с процедираното изменение на плана за регулация регулационните граници са поставени в съответствие с кадастралните такива по одобрената кадастрална карта, поради несъответствието им. Т.е. от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява основанието по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на регулационния план. Неправилен е извода на съда, че тъй като с изменението и поставянето на регулационните граници на УПИ по кадастралните такива се засяга част от имота на жалбоподателката пред първата инстанция Н. Л., то е неправилно определен предмета на плата. Неправилен е и извода, че с извършеното изменение към имота на касаторите Соколови е придадена част от имота на Н. Л.. Такова придаване е извършено с приемането на кадастралната карта и съответно възраженията в тази насока са предмет на производството по оспорване или иземенине на кадастралната карта, но не и в рамките на настоящото такова. Предмет на това производство е само и единствено поставяне на регулационните граници в съответствие с кадастралните такива по одобрената кадастрална карта, като предметът на изменението на плана е правилно определен от административния орган в тази връзка. Предвид изложеното в случая е непарвилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта в частта на одобреното изменение на плана за регулация, тъй като не се установяват нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, а от събраните доказателства се установява, че заповедта в тази й част е материално законосъобразна, предвид наличието на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на плана за регулация. По изложените съображения оспореното съдебно решение, в частта, с която е отменена заповедта, предмет на производството досежно одобреното изменение на плана за регулация, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Н. Л. срещу заповедта в частта й, с която е одобрено изменение на регулационния план.

В частта, с която е одобрен план за застрояване, съдът следва да се произнесе по съществото на оспорването, едва след като извърши проверка относно допустимостта на същото на основанията, посочени в чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, относими към плановете за застрояване. Съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2 на посочената разпоредба конкретизира кои са Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти, а именно: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В случая видно от графичната част и таблица относно одобрените показатели към нея на плана за застрояване, одобрен с оспорената заповед, за имота, предмет ан плана УПИ XXI 761 е одобрено устройствена зона Жм2, с отреждане за жилищно строителство, с максимална етажност до 2 етажа и максимална височина до 7м., плътност на застрояването до 20%, Кинт 0,60 и минимално озеленена площ 70%, като в графичната част на застроителния план са изчертани ограничителни линии на застрояване, предвиждащи минимално отстояние до страничната регулационна граница на имота на Н. Л. УПИ XXII 762 от 3 м. Съгласно така одобрените показатели на плана за застрояване следва да се извърши преценка за това дали жалбоподателката пред първата инстанция се явява заинтересовано лице, за което съгласно специалните правила на чл. 131 ал. 2 ЗУТ е признато право на оспорване. В тази връзка имота на Л. не е предмет на плана за застрояване, съответно тя не е заинтересовано лице по т. 1 на чл. 131 ал. 2 ЗУТ. С плана не е предвидено свързано застрояване, т. е. не е налице основанието по чл. 131 ал. 2 т. 2 ЗУТ, не се променя предназначението на имота, като същият е за жилищни нужди, както и не се предвижда въвеждане на ограничения в режима на застрояване или ползване, т. е. не са налице основанията по чл. 131 ал. 2 т. 4 и 5 ЗУТ. Съгласно чл. 16 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми по устройство на отделните видове територии и устройствени зони с индекс Жм се означават зоните с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м), означена като (Жм). С Жм с цифра след нея се означават разновидностите на типа устройствена зона, съгласно Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, като в случая означението на зоната Жм2 е означение за разновидност на устройствената зона с малка височина на застрояване при установени специфични изисквания, в случая по ниското застрояване от 7м. Т.е. с оспорения план за застрояване с означеното за зоната Жм2 е установена за имота, предмет на плана, зона с малка височина на застрояване до 10м. височина, в случая по предвиждането на плана до 7м. Съгласно чл. 31 ал. 1 т. 1 ЗУТ При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м. В случая с оспорения план за застрояване, както беше посочено по горе за имота е предвидено ниско жилищно застрояване, като с поставени ограничителни линии на застрояване е предвидено и графично заложено отстояние до страничната регулационна линия към имота на Н. Л. най малко 3 м. В тази връзка не се установяват и предпоставките по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ, а именно не са предвидени намалени отстояния, които да обосноват наличието на правен интерес за нея от оспорване на заповедта в частта, с която е одобрен план за застрояване. Предвид изложеното по горе по нито една от специалните хипотези на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ по отношение на частта от заповедта, с която е одобрен план за застрояване, жалбоподателката в първата инстанция не се явява заинтересовано лице, съответно за нея не е налице активна процесулна легитимация да оспорва заповедта в тази част. Съдът не е проверил допустимостта на оспорването в тази му част, поради и което е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по недопустима жалба в частта на оспорването на одобрения план за застрояване.

По изложените съображения оспореното съдебно решение, в частта, с която е отменена заповедта, предмет на производството досежно одобреното изменение на плана за регулация, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Н. Л. срещу заповедта в частта й, с която е одобрено изменение на регулационния план. Съдебно решение, в частта, с която е отменена заповедта, предмет на производството досежно одобрения плана за застрояване, следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя без разглеждане жалбата на Н. Л. срещу заповедта в частта й, с която е одобрен застроителния план и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора искането на касаторите Ц. Н. С. и Д. З. С. за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно, като същото и като доказано, предвид това, че са представени доказателства за сторените такива, следва да бъде уважено. Искането в тази връзка на ответника Н. В. Л. предвид изхода на делото е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1605 от 17.11.2023г., постановено по адм. д. № 2888/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № Г 91 от 26.02.2015г. на заместник - кмета на община Варна, В ЧАСТТА, с която е одобрен план за застрояване за УПИ XXI 761, кв. 45 по плана на Вилна зона, гр. Варна по графична част, неразделна част от заповедта и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. В. Л. срещу заповедта в тази й част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 1605 от 17.11.2023г., постановено по адм. д. № 2888/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № Г 91 от 26.02.2015г. на заместник - кмета на община Варна, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация за УПИ XXI 761, кв. 45 по плана на Вилна зона, гр. Варна по графична част, неразделна част от заповедта и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. Л. срещу заповедта в тази й част.

ОСЪЖДА Н. В. Л., [ЕГН], с адрес в гр. Варна да заплати на Ц. Н. С. и Д. З. С. и двамата от гр. Варна сума в размер на 2 640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ