О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 694

София, 21.03.2024годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1472/2023 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. Т. против решение №638 от 16.05.2023 г. по гр. д. №2114/2021 на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация - ЗЕАД „ Б. В. И. груп“, [населено място], чрез пълномощника му – адв. А. Б. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Ответниците по касация – В. Т. и А. Т. не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Св. Б. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпросът – „ 1/ Възможно ли е гражданският съд да приобщава във висящото пред него производство експертни заключения, назначени и приети като доказателства в рамките на досъдебното производство и същите експертни заключения представляват ли годно доказателство, въз основа, на което, съдът да постанови решението си“. Развити са пространни оплаквания, че съдът ценил като годно доказателство експертиза, изготвена от служител ЦИЕ към ДДКПД в рамките на досъдебното производство.Посочено е, че относно „доказателствената сила в гражданския процес“ следвало да се съобразява практика по изброени общо съдебни актове на ВКС. Поставен е въпрос- № 2/ „Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава / базира на експертно заключение, допуснато в изготвено в друго производство /наказателно разследване/.“ Страната е развила оплаквания за неправилност. Изброила е съдебна практика, като е разгледала накратко приетото в изброените решения. Поставен е въпросът – „ Допустимо ли е вещи лица по назначена съдебна експертиза да дават заключение базирано върху предположения, както и да дават заключенията си, анализирайки само част от събрания доказателствен материал и игнорирайки друга част от него обявявайки я за недостоверни / в т. ч и свидетелски показания дадени в рамките на съдебното производство/“. Направено е оплакване за неправилност на съдебния акт, поради това, че съдът неправилно е ценил заключенията на вещите лица. Изброени са съдебни актове във връзка със задълженията на експертите. Поставен е въпросът – 4/“ Какъв е начинът по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес“.Направени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, като е развито разбиране, че съдът доразвил заключенията на вещите лица с житейски мотиви, а в скоби е отбелязано решение на ВКС. Посочено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на основанието. Посочено е още, че така поставените въпроси, ако настоящата инстанция приеме, че не са относими към разгледаното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, то същите „ биха били от значение за точното прилагане на правото, както и за неговото развитие по мотивите изложени по-горе“. Поставен е въпрос № 5/“Допустимо ли е съдът, обсъждайки събраните доказателства да приеме, че липсата на отразени констатации относно определени факти от значение за правния спор е равнозначно на проверена и установена липса на самите факти“.Направени са оплаквания за неправилност на акта, поради невъзприемане от страна на съда на разбирането на касатора относно интерпретиране на експертизите. Посочено е и основание по чл.280, ал.2 ГПК, уточнено като „ очевидна неправилност“ . Накратко отново е повторено оплакването относно цененето на „негодни“, според касатора, доказателства – изготвена в рамките на ДП експертиза. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат - арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените първи три въпроса с обща насоченост, свързана с приемане и ценене на експертните заключения, както и материалите от досъдебното производството не са релевантни, тъй като съдържателно се основават на неправилна интерпретация на мотивите на въззивният съд. Същият е направил своите изводи не от експертно заключение, изслушано в досъдебното производство, както неправилно счита касаторът, а с оглед/ изрично посочено/ събраните по делото доказателства, изслушаните пред съда основна, допълнителна и две тройни експертизи. Обстоятелството, че същият е мотивирал разбиране, че становището, споделено от страната, на две от изслушаните пред съда вещи лица не следва да бъде възприето, е обосновано от състава също изрично, както и е посочено, че останалите петима експерти, по експертизите изслушани пред съда, подкрепят направения от него, с оглед събраните доказателства, извод за механизма на пожара. Това разбиране, съдът е подкрепил, само за пълнота на изложението и с установеното, съобразно материалите в досъдебното производство, поради неговата непосредственост и поради това, че в него са разпитвани лица, участвали в потушаване на пожара. Тези мотиви, обаче не означават, че съдът се е базирал на експертизата от досъдебното производство и въз основа на нея е направил своите изводи.Още повече, че както бе отбелязано пред него са изслушани няколко експертизи, чиито заключения са го мотивирали да направи своите решаващи изводи. Това, че вещите лица са съобразили целият събран доказателствен материал, включително изследвания в лаборатория, която разполага с единствени за страната възможности за установяане на спорните факти, не означава, че те безкритично са приели тези материали, а видно от заключенията / достатъчно на брой в съдебното производство/ съобразно собствените си знания и опит са възприели и тези доказателства, с които обаче не са мотивирали заключението си.Твърдението, че са били приобщени материалите от досъдебното производство не е свързано с довод за неправилност на решението, доколкото решаващите изводи на състава не са обосновани с него, а със събраните по делото доказателства и изслушаните пред съда експертизи. В тази връзка поставените въпроси не са релевантни. Още повече, че същите не са защитени и като допълнителен критерий, с оглед сочената от касатора практика, която не противоречи на правните изводи и на процедирането на въззивния съд.

Четвъртият въпрос също не е релевантен тъй като е хипотетичен, а е и обоснован с оплакванията на касатора за неправилност на изводите на състава във връзка с възприемане на заключението на мнозинството от вещи лица, изслушани по множеството експертизи допуснати по спора. Основното оплакване, че съдът не е възприел твърдението на страната за недоказаност на твърдяните от застрахователя факти, относно механизма на произшествието, довело до ангажиране отговорността на страната е ирелевантно за тази фаза на производството, тъй като не е обвързано с основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Правно необосновано страната счита, че може да поддържа паралелно основание по чл.280, ал.`1, т. 1 и такова и по т.3 на текста по отношение на едни и същи въпроси, по които твърди едновременно, че е налице съдебна практика, с която съставът не се е съобразил. Освен това, допълнително поставения въпрос / чиято логика не е изяснена от касатора, а е изведена от оплакване за неправилност на решението/ също не може да бъде възприет като релевантен. Но дори и да бъде зачетен като такъв липсват каквито и да било доводи по основанието, чието съдържание в двете му хипотези е разяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г.

Касаторът е поддържал и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която съобразно общите насоки дадени от КС на РБ, според настоящият състав, дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Касаторът с изложението е направил отново оплакване за това, че експертизите били ползвали доказателства, събрани в досъдебното производство - оплакване неотносимо към нито един от визираните пороци на съдебният акт, водещи до наличие на поддържаното основание. Т.е. с така депозираното изложение, касаторът не е въвел основанието като доводи и съображения, за допуснати нарушения от страна на въззивния съд, чието решение от външна страна е подробно и логически обосновано.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №638 от 16.05.2023 г. по гр. д. №2114/2021 на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: