О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2723

гр. София, 25.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 825 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ във вр. с § 26 от ПЗР към ЗИДЗМТА, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г.

Образувано е по искова молба вх. № 5284/21.03.2025 г., подадена от Б. С. Л., ЕГН: [ЕГН], едноличен търговец с фирма ЕТ „Л. – Б. Л.“, ЕИК:[ЕИК] срещу „Лено“ АД, ЕИК:[ЕИК], с която е предявен иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /сега – Закон за арбитража – ЗЗД/, на арбитражно решение от 21.12.2023 г. по арбитражно дело № 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение и книжата досежно неговото връчване били получени от процесуалния представител на ищеца като приложения към отговор на исковата молба, подаден от ответника „Лено“ АД по т. д. № 61 по описа на Окръжен съд – Пловдив, на 14.03.2025 г., от която дата според ищеца за него тече срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА.

Излага се, че арбитражното решение е връчено на адреса на ищеца на 05.02.2024 г. при съществени процесуални нарушения. По отношение на същото връчване се твърди, че на 07.12.2024 г. /с оглед данните по делото следва да се приеме, че се има предвид същата дата през 2023 г./ ищецът е продал собствения си имот, находящ се в [населено място], [улица], на който...