О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2725
[населено място], 25.09.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2268/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“АД срещу решение №309/16.05.2024 г. по т. д.№848/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №814/24.06.2023г. по т. д.№1013/21г. по описа на Софийски градски съд, с което е осъдена банката да заплати на „Петрол М“ ЕООД [населено място] сумата 46 582,39 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция, извършена на 18.01.2019г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е споделил дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска; основал е извода си, че платежната операция е неразрешена на предположения на вещото лице за наличие на компютърна измама и на предположения за наличие на недостатък в услугата на банката за електронно банкиране, както и на съвкупност от косвени доказателства, пренебрегвайки наличието на множество преки доказателства, установяващи обратното; не е обсъдил аргумента му за разпределението на доказателствената тежест в процеса, с оглед приложимия в случая чл.67 ал.4 ЗПУПС вр. с изричната клауза на т.9.10 от Общите условия, изключваща приложението на диспозитивната норма на чл.78 ЗПУПС; не е съобразил, че електронното банкиране се осъществява през крайно устройство на потребител, до което банката няма достъп и не би могла да отговаря за защитите му; в противоречие със закона и с практиката на съдилищата е приел, че банката носи...