О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2396

гр.София, 16.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4043 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Ф., чрез адв.Н. П., срещу решение № 688/12.06.2023г. по в. гр. д. № 646/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска й срещу А. Н. Д. за осъждането му да й заплати 7500 лева, като дадени без правно основание, и са присъдени разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два въпроса: 1/ за задълженията на въззивния съд при промяна на правната квалификация на предявения иск и 2/ за доказателствената сила на неподписан електронен документ, чиято идентичност е оспорена и за правното значение на посочването на телефонен номер в електронната партида на търговец в ТР при установяването на авторството на изпратени през този телефонен номер електронни изявления. Първият се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в контекста на твърденията на касатора, че въззивният съд за първи път е квалифицирал иска като такъв по чл. 59 ЗЗД и не е дал на страните указания за подлежащите според тази правна квалификация факти, както и възможност да вземат становище и да ангажират доказателства. Вторият въпрос се поставя в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и има отношение към направените с касационната жалба доводи за приложимост на ЗЕДЕУУ...