О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60339 гр.София, 08.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 1698 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Еф Ер Сървисиз“ АД срещу определение № 1139/23.04.2021 г. по в. ч.гр. д. № 687/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 261585/20.11.2020 г. по т. д. № 2366/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав за връщане на подадената от „Еф Ер Сървисиз“ АД искова молба с вх. на СГС № 137975/08.11.2019 г. и за прекратяване на производството по делото.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че е налице правен интерес от предявения иск, предвид индивидуалните особености на случая, както и обявяването на „Б. С. ООД в несъстоятелност. Пътят за защита се явяват единствено предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Г. и С. Г. и с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД срещу „Акканто“ ЕООД. Счита за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивния съд за липсата на материалноправна легитимация на ищеца. Претендира отмяна на обжалваното определение на САС и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос, зададен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Задължително необходимо условие за наличието на материалноправната легитимация на ищеца - съдружник ли е взето решение на ОС на дружеството за разпределение на дивидент, за да може този съдружник да упражни правото си на иск за пропуснати ползи срещу останалите съдружници, които с неправомерното си поведение са осуетили реализирането на печалба от дружеството?“.

Ответниците по частната касационна жалба „Акканто“ ЕООД, Г. П. Г. и С. Т. Г. в депозираните писмени отговори оспорват основателността на частната касационна жалба и излагат становища за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.

За да потвърди определението на СГС за връщане на исковата молба на „Еф Ер Сървисиз“ АД и за прекратяване на производството по делото, САС е съобразил изложените в исковата молба твърдения, според които поради извършването на конкурентна дейност от ответниците Г. П. Г. и С. Т. Г. дружеството „Боге стил“ ООД, в което частният касатор е съдружник, не е реализирало печалба за 2017 г. и 2018 г., тъй като всички договори с клиентите са били подменени с други две дружества „Боге дизанйн спейс“ ЕООД през 2017 г. и „Акканто“ ЕООД през 2018 г.; подмяната е станала възможна, тъй като Г. П. Г. е управител на „Боге стил“ ООД, а С. Т. Г. – управител на „Боге дизайн спейс“ ЕООД; двамата са съпрузи и съдружници в дружеството „Боге стил“ ООД, в което ищецът също е съдружник. Изтъкнал е, че не са изложени твърдения по какъв начин и как физическите лица са свързани с ответника „Акканто“ ЕООД. С оглед на това, въззивният съд е приел, че „Еф Ер Сървисиз“ АД не е носител на правото на реализация на приходи и печалба от търговска дейност, тъй като това материално право принадлежи на „Боге стил“ ООД. Приходите от реализация на търговска дейност и печалба ще възникнат в патримониума на дружеството. В тази връзка ищецът следва ясно и точно да посочи какъв е размерът на приходите, които дружеството не е получило вследствие извършените действия от двете физически лица и печалбата, която дружеството е пропуснало да реализира вследствие тези действия, като носител на това накърнено право е дружеството „Боге стил“ ООД. С оглед на тези съображения САС е приел, че правото на иск принадлежи на страната по наведеното материално правоотношение, а именно „Боге стил“ ООД.

По отношение на претърпените вреди решаващият състав е приел, че приложение намира разрешението, дадено в определение № 119/04.03.2009г. по т. д. № 774/2008 г. на ВКС, II т. о., относно активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл.266, ал.6 ТЗ. Даденото разрешение важи и за вреди от дейността на управителя. Единствено „Боге стил“ ООД е процесуалноправно легитимирано да предяви иск.

Въззивният съд е изтъкнал, че правото на иск на „Боге стил“ ООД може да бъде упражнено, ако „Еф Ер Сървисиз“ АД установи правото си да действа като процесуален субституент, каквито твърдения не са изложени, нито е формулиран такъв петитум. Ищецът е въвел твърдения, че е лишен от правото на дивидент, като правото на дивидент е вземане от търговското дружество, но същото е предпоставено от решение на ОС на съдружниците и следва да е възникнало, а не да се упражнява чрез настоящия иск. В допълнение, съобразявайки обявяването на „Боге стил“ ООД в несъстоятелност, решение от 26.02.2021 г. по т. д. № 1941/2019 г. на СГС за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца, САС е посочил, че след откриване на производството по несъстоятелност установяването на качеството кредитор се извършва единствено посредством специално установената в това производство процедура. С оглед на тези съображения въззивният съд е отрекъл правото на процесуална субституция на ищеца. Изтъквайки, че последният не е и страна по материалното правоотношение, е заключил, че производството се явява недопустимо.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.

Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос съдържа вътрешно противоречие, тъй като материалноправната легитимация има отношение към основателността на предявения иск и се проверява по съществото на спора, а съществуването на правото на иск / което условие е проверено от въззивния съд/ се предпоставя от наличието на процесуална легитимация и правен интерес. Дори и да се приме, че контекстът на поставяне на въпроса е с оглед извършената от САС проверка за допустимостта на предявените искове, същият не е от значение за решаващите правни изводи на апелативния съд, т. е. за изход от спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият въпрос е изведен от тезата на частния касатор, че САС е потвърдил преграждащото определение на СГС, тъй като е приел, че липсата на решение на ОС на съдружниците за разпределяне на дивидент лишава съдружникът от правото да предяви иск за пропуснати ползи срещу останалите съдружници. Въззивният съд действително, но само като допълнителен аргумент, е изложил съображения, че правото на дивидент представлява вземане от търговското дружество, което е предпоставено от решение на ОС на съдружниците и следва да е възникнало, като е изтъкнал, че същото не може да се упражни чрез предявените искове по чл.45 и чл.49 ЗЗД. От мотивите към обжалвания акт е видно, че САС е основал крайния си извод за потвърждаване на определението на СГС за връщане на исковата молба на „Еф Ер Сървисиз“ АД главно на доводите, че ищецът не разполага с правото на иск, тъй като от една страна, не е страна по въведеното материално правоотношение, респективно не е носител на накърненото от правния спор материално право на реализация на приходи и печалба от търговска дейност, а от друга – няма процесуалното качество на субституент на „Боге стил“ ООД, именно явяващо се носителя на накърненото материално право. С оглед на това, поставеният от частния касатор въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на спора, доколкото стои извън решаващия извод на САС относно недопустимостта на производството.

В допълнение, дори и да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на ВКС по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая, частният касатор посочва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове защо счита, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, преповтаряйки единствено твърденията, изложени в частната касационна жалба. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не създава за касационната инстанция задължение за произнасяне.

Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на определението на САС.

Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1139/23.04.2021 г. по в. ч.гр. д. № 687/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: