Определение №582/12.02.2024 по гр. д. №4092/2023 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Борис Илиев

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

гр.София, 12.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4092/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. А., чрез назначен особен представител адвокат А. Г., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 632 от 15.05.2023 г. по гр. д.№ 3056/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 11825/ 2021 г. и по този начин е признато за установено по иск с правно основание чл.66, ал.6 СК, предявен от Софийска градска прокуратура, по отношение на С. И. А., И. С. Г. и С. С. А., малолетна, представлявана от нейната майка и законен представител И. С. Г., че С. А., извършил припознаване с декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ 29736/ 18.12.2017 г. на нотариус рег. № ***на Нотариалната камара, не е биологичен баща на детето С. А., родено на 16.12.2017 г. от майка И. Г. и е отменено извършеното със същата декларация припознаване, като е разпоредено вписване на промяната в регистрите за гражданското състояние.

Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси „Подлежи ли на съдебен контрол за недопустимост предявеният от прокуратурата иск по реда на чл. 66, ал. 2 СК по отношение на установената от закона предпоставка за защита чрез предявяването на този иск на обществения интерес?“; „Защитава ли подадения по реда на чл. 66, ал. 6 СК иск общественият интерес в случаите, когато той е внесен след изтичане на установените в чл. 66, ал. 1, ал. 3 и ал.5 срокове за оспорване на припознаването от родителите и третите лица, които не са предприели в срок съответните действия и не са изтъкнали уважителни причини за пропускането на сроковете?“ и „Защитава ли се интереса на детето и спазва ли се установеният от СК принцип за стабилност на произхода при уважаване на иск по чл. 66, ал. 6 СК за оспорване на припознаване поради липса на биологична връзка с извършилото припознаването лице?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно - че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК особеният представител на малолетното дете изтъква като основание за допускане на касационното обжалване и твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост и немотивираност на акта му.

Ответната страна С. И. А. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не се допуска, без да излага конкретни съображения в тази насока. Изложени са доводи за правилност на обжалваното решение по същество.

Ответните страни Софийска градска прокуратура и И. С. Г. не вземат становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.

За да уважи предявения иск, въззивният съд приел, че произнасянето на първата инстанция е допустимо, като отхвърлил доводите във въззивната жалба за липса на правен интерес. Посочил, че легитимацията за предявяване на иска произтича от изричната разпоредба на чл.66 ал.6 СК, като единствено прокурорът бил компетентен да прецени има ли засегнат обществен интерес. Тази му преценка не противоречала на интереса на детето, в който общественият интерес имплицитно се включвал. Отхвърлил и възраженията за пропуснат срок за предявяване на иска като посочил, че той е предявен на 30.09.2021 г., докато компетентната прокуратура е узнала за оспореното припознаване след сезирането й с молба вх.№ 18147/ 29.07.2021 г. По същество съдът приел, че с декларация от 18.12.2017 г. ответникът С. А. припознал за свое дете ответницата С. С. А., а на същата дата майката И. С. Г. заявила, че няма да оспорва неговото бащинство и за детето бил съставен акт за раждане с посочените лица като негови родители. Месец след раждането С. А. и И. Г. се разделили. С ДНК – експертиза по делото било установено, че не е възможно С. А. да е биологичен баща на С. А.. От раждането на детето то е било отглеждано само от майката, не познавало ответника А. и не поддържало никакви отношения с него. Майката живеела с друг мъж, към когото детето се обръщало с „тати“ и с когото имало изградени отношения на обич и доверие. При тези установявания съдът извел от правна страна, че интересът на детето изисквал то да знае биологичния си произход от бащата, който в случая бил погрешно установен. Припознаването било извършено при налично заблуждение у майката, без да е осъществена измама, както тя, така и ответникът А. не оспорвали обстоятелството, че детето не произхожда от последния като негов баща. Детето растяло в сигурна и защитена семейна среда и в негов интерес било да има възможност за установяване на действителния му произход от бащата, за което било необходимо да се установи, че то не произхожда от ответника А..

С оглед тези мотиви на въззивния съд, няма основание за допускане на акта му до касационен контрол. На първо място следва да се отбележи, че не биха могли да бъдат такова основание евентуално допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, необосноваността и немотивираността на акта му. Тези евентуални пороци законът визира като основание за неправилност и отмяна на въззивния съдебен акт, но не и като основания за достъп до касационен контрол. Основанията за допускане на касационното обжалване са предвидени в чл.280 ал.1 и 2 ГПК, като евентуално допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост и немотивираност на акта му, не са сред тях.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че поставените от него правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно - че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете допълнителни основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваното решение противоречи, той не може едновременно да излага доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Неоснователно също така касаторът обосновава допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК с постановките на ППВС № 5/ 1978 г. Даденото с това Постановление тълкуване е при действието на СК от 1968 г. /отм./, при който предпоставките за оспорване на произхода имат различна уредба. Независимо от това, в ППВС № 5/ 1978 г. не е разрешен нито един от въпросите, формулирани в изложението на касатора по чл.283 ал.3 т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 632 от 15.05.2023 г. по гр. д.№ 3056/ 2022 г.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат А. Г. Г. от Софийска адвокатска колегия, вписан под № 7980, назначен за особен представител на С. С. А. с определение № 2191/ 15.03.2022 г. по гр. д.№ 1825/ 2021 г. на Софийски градски съд, в размер на 600 лв /шестстотин лева/, платимо от бюджета на съдебната власт.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Василка Илиева - председател
  • Борис Илиев - докладчик
  • Ерик Василев - член
Дело: 4092/2023
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...