О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4298

гр. София, 24.09.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 3557 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. М. и Д. М. М., против решение № 2387 от 19.04.2024 г. по гр. дело № 13303 от 2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 41597/2022 г. на Софийски районен съд в частта с уважени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Б. П., в правата на който във въззивното производство на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон – И. Д. П., С. И. Д. и Б. И. П..

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК със служебно прилагане от въззивния съд на придобивна давност като способ за придобиване на собствеността при спорен относно идентичността имот – ателие за бръснаро-фризьорска дейност, изграден върху съсобствен с общината поземлен имот (дворно място), и при това при обсъждане на мотиви на съдебен акт от друго производство и след прекъсване на давността с отнемането на владението от 2014 г. до настоящия момент, т. е. за повече от 6 месеца, и настъпила смърт на наследодателя Б. С. П. през 2017 г. Искат отмяна на въззивното решение. Претендират разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно...