Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Р. Б. Т. П. Б. Л. Е. И. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Б. по административно дело № 3826/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от председателя на Народното събрание на Р. Б. чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Г., против решение № 2146 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 5695/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменена т.4, б. а, първи абзац от заповед № АД 550 - 05 -101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание на Р. Б. (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.), в сила от 01.01.2016 г. и е осъдено Народното събрание на Р. Б. да заплати на П. Т. З. направените по делото разноски в размер на 528 лв.

С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като е постановено по недопустима жалба и следва да бъде обезсилено. Алтернативно в случай, че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, се излагат твърдения, че същото е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на разноски, по приложен списък.

Ответникът П. Т. З., чрез адв. Б. Б., в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Прилага списък на разноските.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК недопустимо решение и предлага съдебното решение да бъде обезсилено.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационния основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на П. Т. З. срещу т. 4, б. а, първи абзац от заповед № АД 550 - 05 -101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.)

С обжалваното решение съдът е приел, жалбата за допустима и основателна и е отменил оспорената пред него разпоредба от заповедта на председателя на Народното събрание. Изрично е приел за неоснователно възражението по делото, че с последваща заповед мълчаливо е отменена заповедта от 21.07.2015 г. и следователно оспорването е недопустимо.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав констатира, че същата е насочена срещу недопустимо решение. Налице е твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

С оспорената пред съда за разпоредба на т.4, б. а първи абзац от заповедта, считано от 01.01.2016 г. е определен размер на таксата за обнародване в неофициален раздел на Държавен вестник за призовки на съдилищата, за обявяване на конкурси, за обявления и съобщения на министерствата, други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техни органи, с обем до стандартна страница, в размер на 20 лв.

Не е спорно между страните, че заповедта има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържанието й инкорпорира общозадължителни правила за поведение, правни норми, които са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно.

Този подзаконов нормативен акт, обаче не е част от действащото право към датата на депозиране на жалбата срещу него. След процесната заповед е издадена заповед № АД-650-05-134/29.08.2016 г. от председателя на Народното събрание, като тя определя цените на обнародване в държавен вестник /неофициален раздел/ от 01.01.2017 г.

Съдът не може да отмени или прогласи нищожност на подзаконов нормативен акт, който вече не се прилага и е изгубил своето значение, поради издаването на друг със същото съдържание, който урежда същите отношения и действа след изрично посочена в него дата - 01.01.2017 г. Мълчаливата отмяна на заповедта с друга със същото съдържание прави оспорването недопустимо, тъй като актуваният акт е лишен от правно действие.

Принципно вярно, тричленният състав на Върховния административен съд поддържа, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт, което в конкретния случай не е сторено. Видно от съдържанието на последващата заповед не е налице изрична отмяна на разпореденото по т.4, б. а относно обнародването в неофициален раздел на държавен вестник и дължимата такса от това или на актът в цялост. Въпреки това с издаването на последващи заповеди с аналогично съдържание, което не е спорно между, в които има разпоредба със същото съдържание, действието на обжалваната част от заповедта е отменена. Практиката познава случаи, при които въпреки липсата на изрична отмяна се счита, че издадените в последствие актове, които уреждат същите отношения отменят предходните. Този принцип е в сила от римското право, като се приема, че новият по време закон отменя стария.

Нещо повече видно от съдържанието на заповедите, такъв акт се издава от председателя на Народното събрание на Р. Б. за всяка година, т. е. всеки акт има действие за съответната година и след изтичането й не се прилага. Още при издаването на акта, с посочване на времето, от което действа се прекратява действието на предходния. В конкретния случай оспорената заповед № АД 550 - 05 -101/21.07.2015 г. има действие до 01.01.2017 г., тъй като от тази дата се прилага заповед № АД-650-05-134/29.08.2016 г., което е изрично предвидено в нейното съдържание.

Следователно към датата на образуване на съдебното производство пред тричленния състав е липсвал годен за обжалване акт. Наличието на годен за съдебно оспорване акт е въпрос на допустимост на съдебното производство и за него съдът следи служебно, като в конкретния случай е следвало да остави без разглеждане депозираната жалба и да прекрати производството по делото. Като се е произнесъл по оспорването с решение по същество, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.

При наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209 т. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора разноски за касационния ответник не се дължат. В полза на касатора следва да се присъдят разноски, които съгласно доказателствата по делото са в размер на 70 лева за платена държавна такса и 200 лв. за юрискосултско възнаграждение, определено при условията на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ общо в размер на 270 лв.

По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2146 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 5695/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА П. Т. З., с [ЕГН], да заплати на Народното събрание на Р. Б. сумата от 270 (двеста и седемдесет) лв., представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА