Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВАВАСИЛКА ШАЛАМАНОВАТАНЯ ДА. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 3962/2024 г. Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК.

Образувано е по молба на Б. С. С. от гр. Пловдив, чрез адв.С. Х., за отмяна на влязло в сила решение № 7452/06.07.2023г., постановено по административно дело № 6668/2022г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е оставено в сила решение № 1045/10.06.2022г., постановено по административно дело № 204/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Национална агенция за приходите /НАП/ иск по ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на Б. С. имуществени вреди до пълния му предявен размер от 25 860 лева, ведно със законна лихва върху неуважената част от иска в размер на 23 860 лева, считано от 18.03.2021г. до окончателно изплащане на главницата, които вреди са настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен акт – Ревизионен акт №Р -16001619001211-091-001/18.12.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП -Пловдив. Като основание за отмяна в искането се сочи чл.239, т.1 АПК и наличието на нови писмени доказателства, а именно:

1./ Молба, подадена от Б. С. в ТД на НАП-Пловдив, с вх. № 04-01-277#9/18.12.2023г., в която е посочено, че присъдените в негова полза съдебни разноски в размер на 4 037лв., ведно с дължимите лихви следва да бъдат изплатени на неговия баща на посочената банкова сметка в ДСК. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 27.09.2023г. и извлечение от банковата сметка на С. С. в банка ДСК;

2./ Вносна бележка от 28.02.2024г. на Банка ДСК АД за сумата от 6000 лева, изплатени в полза на С. К. С., като основание за плащане е посочено връщане на финансова помощ във връзка с обжалване на РА от 2020г.

3./ Операционна бележка от 14.03.2024г. за сумата от 12 000 лева, с която Б. С. е изплатил в полза на С. К. С., като основание за плащане е посочено връщане на финансова помощ във връзка с обжалване на РА от 2020г.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юриск. М. М., в представено писмено възражение, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.240, ал.1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно.

Съгласно чл.239, т.1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство.

Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество /18.05.2023 г./. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото.

В разглеждания случай молителят представя молба, с вх. № 04-01-277#9/18.12.2023г., ведно с изпълнителен лист от 27.09.2023г. и извлечение от банковата сметка на С. С. в банка ДСК, вносна бележка от 28.02.2024г. на Банка ДСК АД и операционна бележка от 14.03.2024г., от които се констатира, че след постановяване на решението по адм. д. № 6668/2022г. по описа на ВАС, с което исковата претенция на Б. С. е оставена частично без уважение /за това, че липсва причинена вреда в имуществената му сфера, доколкото плащането е извършено от трето лице – бащата на Б. С. – С. К. С./ е било извършено връщане на заплатената от С. С. сума по договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г. от страна на Б. С., както следва:

на 19.12.2023г. по банковата сметка на С. С. от НАП е преведена сума в размер на 5 093,21 лв. въз основа на молба, с вх. № 04-01-277#9/18.12.2023г., подадена от Б. С. до ТД на НАП-Пловдив с приложен към нея изпълнителен лист от 27.09.2023г., издаден по адм. д. №204/2022г. оставено в сила с решение по адм. д.№6668/2022г. по описа на ВАС;

на 28.02.2024г. с вносна бележка от същата дата от Б. С. е внесена сума в размер на 6 000 лева по банковата сметка на С. С. с основание – връщане на финансова помощ във връзка с обжалване на РА;

на 14.03.2024г. с операционна бележка от същата дата от Б. С. е внесена сума в размер на 12 000 лева основание – връщане на финансова помощ във връзка с обжалване на РА.

Молителят се позовава на документи създадени след постановяване на решението, чиято отмяна претендира, като същите са и резултат от предприети действия на молителя след влизане на решението. Следователно обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства не представляват такива, които да обосноват основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Представеното не е от естество да разколебае фактическите изводи на съда по същество. Молителят е следвало да положи дължимата грижа, за да защити интересите си в хода на развилото се редовно съдебно производство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.

С оглед изхода на спора на молителят в настоящото производство разноски не се дължат, такива следва да се присъдят на ответника, като своевременно поискани в размер на 360 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. С. С. от гр. Пловдив за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на решение № 7452/06.07.2023г., постановено по административно дело № 6668/2022г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е оставено в сила решение № 1045/10.06.2022г., постановено по административно дело № 204/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, с която е отхвърлен предявения срещу Национална агенция за приходите /НАП/ иск по ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на Б. С. имуществени вреди до пълния му предявен размер от 25 860 лева, ведно със законна лихва върху неуважената част от иска в размер на 23 860 лева, считано от 18.03.2021г. до окончателно изплащане на главницата, които вреди са настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен акт – Ревизионен акт №Р -16001619001211-091-001/18.12.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП -Пловдив.

ОСЪЖДА Б. С. С., [ЕГН] да заплати на Н. А. за приходите 360 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ В. Ш. п/ Т. Д. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА