Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 4047/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминацията, чрез процесуалния представител юрк. М. срещу решение № 930/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9245/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател оспорва решението, като поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство не е доказан фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, както и че съдът не е преценил доказателствената тежест на събраните доказателства. Посочва се, че твърденията на свидетелката за претърпени неимуществени вреди са субективни и пристрастни. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба М. Л. чрез процесуален представител адв. К. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решението на АССГ. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ е осъдена да заплати на М. Л. сумата от 3900 лева, ведно със законната лихва, за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на К. Р. № 98/06.03.2017 г. по преписка № 397/2015 г. на КЗД, в резултат на което на ищеца са причинени множество негативни преживявания унижение, стрес, притеснение, накърнена репутация за продължителен период от време. Искът е уважен изцяло. Присъдени са и разноски.

От фактическа страна е установено, че по жалба от 29.09.2015 г. от съдебна заседателка в Софийски районен съд до Комисията за защита от дискриминацита, в която описва твърдяна осъществена по отношение на жалбоподателката дискриминация по признаци увреждане и пол от съдия в Софийски районен съд и Председателя на съда /длъжност, която по това време е заемана от ищеца/. Образувана е преписка № 397 от 2015 в КЗД и е проведено административно производство по установяване дали спрямо съдебната заседателка е осъществена дискриминация. С Решение № 98//06.03.2017 г. на Комисията е постановено, че М. Л. като председател на СРС е осъществил дискриминация спрямо напълно незряща съдебна заседателка и на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.

Същото било обжалвано от ищеца и било образувано адм. дело № 3777/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ). С Решение № 6748/16.11.2017 г. по адм. дело № 3777/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), подадената от Л. жалба е оставена без уважение и решението на КЗД е потвърдено. Решението на АССГ е обжалвано и е образувано адм. дело № 1084/2018 г. на Върховния административен съд. Отправено е преюдициално запитване до СЕС. След постановяване на Решение от 21 октомври 2021 г. по дело С-824/19, ВАС издава своето Решение № 7115/14.07.2022 г. по адм. дело № 1084/2018 г., с което отменя като незаконосъобразно Решение № 98/06.03.2017 г. по преписка № 397/2015 г. на КЗД.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи изцяло иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства. Съгласно 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху увреденото лице основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която следва да бъде овъзмезден.

Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. При определяне размера на обезщетението съдът е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, съобразявайки представените доказателства. Съдът е съобразил и обстоятелството, че Решението на КЗД е станало достояние на широк кръг от хора, имайки предвид значението на заеманата от М. Л. по това време длъжност. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Настоящата съдебна инстанция намира, че определеният размер на обезщетението от 3 900 лв. се явява справедлив. Върху присъдената сума правилно се присъжда и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При проверката на обжалвания съдебен акт, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото ще следва да остане в сила.

По делото е осъществена правна помощ по реда на чл. 38, ал. ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата/ ЗЗД/ на ответника по касация, поради което на процесуалния му представител адв. К. следва да бъде определен адвокатски хонорар в размер на 690 лева на основание чл. 8, ал.1 връзка с чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изискванията на чл. 38, ал.2 от ЗЗД Комисията за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. К. определеното адвокатско възнаграждение в размер на 690.00 лева

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 930/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9245/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. К. адвокатско възнаграждение в размер на 690.00 / шестстотин и деветдесет/лева, дължимо по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществено безплатно процесуално представителство на М. О. Л., с [ЕГН], по адм. дело №4047/2024 г. по описа на Върховен административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ АГЛИКА АДАМОВА