Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 4018/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на кмета на район Н. С. община, чрез юриск. Тодорова, против Решение №838 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело №8103/2023 г. по описа на Административния съд София град. В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуални правила. Твърди се, че течовете в апартамента на Б. в сграда в режим на етажна собственост, с оглед тяхната давност, не могат да се характеризират като такива, изискващи неотложен ремонт и поради това неправилно съдът е приел мълчаливият отказ на кмета за незаконосъобразен. Иска се отмяна на атакуваното решение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ответника.

Ответникът - Х. И. Б., чрез адв. С., в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, чрез адв. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд - второ отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното съдебно решение, по жалба на Х. И. Б., е отменен мълчалив отказ на кмета на район Н. С. община, за издаване на заповед за неотложен ремонт на общи части в етажната собственост, находяща се в гр.София, ж. к. [адрес], [адрес]. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че на 30.06.2023г. жалбоподателката е подала до кмета на СО молба с вх.№САГ23-ТК00-1267/2023г. по чл.49, ал.3 от ЗУЕС. Молбата е изпратена по компетентност на кмета на район Надежда на 07.07.2023г. По делото няма данни кметът на район Надежда - СО да е предприел действия по молбата. На 11.08.2023г. жалбоподателката е подала жалба срещу мълчалив отказ да се издаде заповед да неотложен ремонт. На 15.08.2023г. в 11,15ч., служители от районната общинска администрация са посетили [адрес], през който преминава тръбата, за която Б. твърди, че е аварирала, но достъп до жилището не им е бил осигурен. В съставения Констативен протокол е №КП-ЕС-1/15.08.2023г. е определена дата за повторна проверка 29.08.2023г., като по делото липсват данни собствениците на този апартамент да са уведомени за датата на проверката, нито данни да е направено ново посещение на същия, както и на апартамент [адрес], собственост на Б..

По делото е установено, че по повод наводняване на апартамента ѝ от канализационната тръба в апартамента на горния етаж, Б. е ангажирала специализираната фирма за откриване на течове, която констатирала, че е компрометирана канализационната тръба ф110 в плочата между ап.[номер] на първия етаж и ап.[номер] на втория етаж и са дадени препоръки за начина на отстраняване на повредата. През 2021г. Б. е подала иск срещу собствениците на ап.[номер] в Софийския районен съд с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД. Образувано е гр. д.№2865/2021г. по описа на СРС, 29 състав. Постановено е Решение №20092645 от 01.06.2023г. Видно от мотивите на съдебното решение е установено, че канализационната тръба между ап.[номер] и ап.[номер] е спукана в дебелината на плочата. Негаторният иск по чл.109 от ЗС е отхвърлен в частта му относно спуканата канализационна тръба с мотив, че тръбата и плочата са общи части на сградата и легитимен да предяви иска е общото събрание на етажната собственост, а не едноличният собственик на засегнатия имот. Към момента на приключване на устните състезания пред административния съд, съдебното решение на СРС не е влязло в сила. Сградата, в която е констатирана, описаната по-горе повреда, е в режим на етажната собственост и същата няма избран управител, съответно не се събират средства за фонд Обновяване или фонд Общи части и ремонти, и няма средства, които да са събрани целево за извършване на текущи и основни ремонти. Б. и разпитаните по делото свидетели лично са правили опити да свикат общо събрание за решаване на проблема чрез залепване на обява на таблото във входа, чрез разговори със съседи, но всички опити са били неуспешни. Изготвила е подписка за устно уведомяване за свикване на общо събрание и е обиколила всички апартаменти, но собствениците или не отваряли вратата, или отказвали да се подпишат.В хода на съдебното дирене е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните. При огледа на място експертът е установил, че по тавана в санитарния възел на ап. номер] има петна от ръждясала носеща арматура от междуетажната плоча, от което може да се направи извод, че вертикалният канализационен щранг може всеки момент да се разруши в участъка между първия и втория етаж и апартаментът на жалбоподателката може да бъде наводнен с фекални води. При продължаващо оводняване на носещата арматура на плочата, тя ще загуби проектната си носимоспособност, в резултат на което ще настъпят непоправими деформации и пропадане на части от хоризонталната канализация, положена на пода на ап.[номер].

При напълно и всестранно изяснена фактическа обстановка, съдът извел следните правни изводи: Управлението на сграда в режим на етажна собственост включва и ремонта, обновяването и поддържането на общите части на сградата по аргумент от чл.48 -чл.54а във връзка с чл.8, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Нормативният ред за извършване на неотложен ремонт предвижда правомощия на кмета, като орган на изпълнителната власт в местното самоуправление, в защита на обществения интерес и на заинтересуваните собственици. Неотложен ремонт, съгласно легалното му определение дадено в 1, т.9 от ДР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Случаят, предмет на отправеното от Б. искане до кмета на района, безспорно навежда на реална опасност да се разруши вертикалната канализационна тръба, спукана в дебелината на плочата между втория и първия етаж, която оводнява желязната арматура на плочата и намалява по този начин нейната здравина. Канализационната тръба е част от общата канализация на сградата, поради което тя, както и разделителната плоча между първия и втория етаж представляват общи части на сградата съгласно чл.38, ал.1 от ЗС. Когато сграда в режим на етажна собственост се нуждае от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонд Ремонт и обновяване, в който собствениците събират средства в определен от Общото събрание размер, съгласно чл.49, ал.1 и чл.50 от ЗУЕС. Когато етажната собственост не е избрала управителен съвет (управител) и не поддържа фонд Ремонт и обновяване и свикване на общо събрание на собствениците за събиране на средства за неотложния ремонт е невъзможно, то извършването на неотложния ремонт може да бъде инициирано от всяко заинтересовано лице /арг. от чл.49, ал.3 от ЗУЕС/ и разпоредено със заповед на кмета по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, с която собствениците да бъдат задължени да го извършат в срок до 3 месеца. По аргумент от чл.49, ал.4 от ЗУЕС за намесата на административния орган в управлението на етажната собственост са достатъчни само две кумулативни предпоставки: 1)да е налице нужда от неотложен ремонт; 2)общото събрание да не може да вземе решение за извършването му. В случая и двете предпоставки са налице.

Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства, депозираните свидетелски показания и приетата СТЕ, и извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав, като съответстващи на приложимия материален закон, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Етажната собственост е съчетание на обекти в реална собственост и идеални части - общи по отношение на всички собственици на самостоятелни обекти в конкретната сграда. Към идеалните части спада всичко, което по своето естество служи за общо ползване. Те са предназначени да обслужват всеки един от собствениците в сградата и законодателят е уредил отношенията по управлението им. Канализационната система е една от тези общи части. Поради това при повреда, ремонтът ѝ трябва да бъде осъществен от всички собственици, независимо от това дали тази повреда се отразява пряко върху индивидуалните им имоти в рамките на етажната собственост. Заповедта по чл.49, ал.4 от ЗУЕС има характер на принудителна административна мярка по отношение на собствениците в етажната собственост в защита на обществения интерес и не е обвързана от изхода на гражданското дело по ЗС и ЗЗД, което е в защита на частен интерес, както правилно е отбелязал съставът на АССГ.

Административния съд в мотивите си е посочил, че след отмяна на процесния мълчалив отказ, преписката по заявлението на Б., следва да се върне на кмета на района за изрично произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение, но е пропуснал да постанови такъв изричен диспозитив, поради което това следва да стори настоящата инстанция.

По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила и преписката се върне на административния орган за изрично произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

При този изход на спора, на ответника в касацията се дължат своевременно поисканите и доказано направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, което е в минималния предвиден размер за този вид дела и не следва да се намаля, както това е поискал касаторът.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №838 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело №8103/2023 г. по описа на Административния съд София град.

ВРЪЩА преписката, образувана по заявление от Х. И. Б. с вх.№САГ23-ТК00-1267/2023г., на кмета на район Надежда на СО, за ново разглеждане в срока по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, при съобразяване със задължителните указания, дадени в Решение №838 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело №8103/2023г. по описа на Административния съд София град и събраните по това дело доказателства.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Х. И. Б., [ЕГН], от гр.София, ж. к. [адрес], [адрес], сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени от нея разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ