О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4273гр. София, 24.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2133/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 45963/11.04.2025 г. на В. Р. Н., чрез процесуалния представител адвокат В. В., срещу въззивно определение № 6530/01.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1588/2025 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните;

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение от 14.11.2024 г. по гр. д. №12055/2023 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на В. Н. за приемане за разглеждане на заявените от него с молба от 28.10.2024 г. по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки, а именно: 2403,78 лева – равняваща се на 1/2 част от заплатения от Н. остатък от задълженията по сключен от наследодателката М. Д. договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2017 г. с Банка ДСК; 11 458,75 лева – равняваща се на 1/2 част от заплатения от Н. остатък от задълженията по договор за потребителски кредит № *** от 19.09.2022 г., сключен между М. Д. и БНП ПАРИБА; 250 лева – представляваща половината от съдебните разноски, платени от Н. по гр. д. № 13346/2022 г. по описа на СРС; 240,90 лева – представляваща дял от наследствените задължения на М. Д. по издаден срещу другия съделител С. Д. изпълнителен лист по гр. д. № 66735/2021 г. на СРС.

Въззивният съд е приел, че с решение № 6088/04.04.2024 г. по гр. д. №12055/2023 г. на СРС е допусната съдебна делба на: 1/ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 520 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда със зимник и гараж; 2/ самостоятелен обект с идентификатор *** – представляващ офис на две нива, находящ се в [населено място], [улица], обект 3, с площ от 19.62 кв. м.; 3/ самостоятелен обект с идентификатор *** – представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 14, с площ от 157.20 кв. м. и прилежащите към него мазе и идеални части от общите части на сградата; 4/ самостоятелен обект с идентификатор *** – представляващ жилище, апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 45.03 кв. м., ведно с прилежащите към него избено помещение и идеални части от общите части на сградата. Преди първото заседание във втората фаза на делбата В. Н. е направил искане за сметки по чл. 346 ГПК. Претендира осъждане на Д. да заплати 1/2 част от заплатения остатък от задълженията по сключен от наследодателката договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2017 г. с Банка ДСК; 1/2 част от заплатения от Н. остатък от задълженията по договор за потребителски кредит, сключен между М. Д. и БНП ПАРИБА; половината от съдебните разноски, платени по гр. д. № 13346/2022 г. по описа на СРС и 240,90 лв. – дял от наследствените задължения на М. Д. по издаден срещу С. Д. изпълнителен лист по гр. д. № 66735/2021 г. на СРС. Въззивният съд е посочил, че в чл. 12, ал. 2 ЗН е предвидена възможност в делбеното производство да се разглеждат претенции, възникнали преди откриване на наследството и които са във връзка с имуществото – предмет на делбата. Материалният принос на единия от съделителите трябва да е направен приживе на наследодателя и да касае имотите, които са част от неговото наследство и са предмет на делбата. В. Н. е навел твърдения, че изплащането на задълженията по договорите за кредит е извършено след смъртта на наследодателя и откриването на наследството. Към този момент тези задължения са преминали в имуществото на всеки от двамата съделители. Липсва твърдение усвоените суми по кредитите да са послужили за запазването или увеличаването на стойността на имотите, респ. за придобиване им. За да се иска възмездяване на принос по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН в делбата на конкретно посочено сънаследствено имущество, икономическият принос, извършен от претендиращия сънаследник, следва да касае именно това имущество.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното:

Частната касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално недопустима. С определението от 14.11.2024 г. първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане с иска за делба претенции за сметки по реда на чл.346 ГПКи е отделил разглеждането им в самостоятелно производство. В установената практика на ВКС /определение № 60495/29.12.2021 г. по ч. т.д. № 2704/2021 г., II т. о./ е прието, че определението по чл. 210, ал. 2 ГПК за разделяне на производството не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Процесуалният закон не предвижда инстанционен контрол на тези определения, доколкото преценката за процесуалната целесъобразност на съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на съда. Определението по чл. 210, ал. 2 ГПК не е и преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма за последица прекратяване на производството по исковете, а само отделянето им в друго производство. Постановеното в случая от първоинстанционния съд определение е необжалваем съдебен акт и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Недопустима е и частната касационна жалба срещу въззивното определение, постановено по частна жалба срещу този съдебен акт.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна касационна жалба вх. № 45963/11.04.2025 г. на В. Р. Н., [населено място], срещу въззивно определение № 6530/01.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1588/2025 г. на Софийски градски съд относно исканията за сметки.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: