О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4289

Гр.София, 24.09.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1162 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу решение №.275/10.12.24 по г. д.№.460/24 на ОС Габрово, с което е потвърдено решение №.348/12.07.24 по г. д.№.305/24 на РС Габрово за осъждане на касаторката да плати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 8500лв. и 1000лв., получени съответно на 17.12.19г. и 29.10.20г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.02.24г. до окончателното им изплащане, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Е. П. Б. оспорва жалбата, в това число с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима в частта по претенцията относно сумата 8500лв. Претенцията относно сумата 1000лв. е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, вкл. на база анализ на събраните доказателства /с посочване кои и защо се кредитират и кои не/, при позоваване на практика на ВКС и с препращане и към мотивите на първоинстанционния съд, че по делото е безспорно получаването на процесните суми от ответницата; не е доказано, обаче, възражението й по чл.55 ал.2 ЗЗД, релевирано като основание за получаване на даденото-че не дължи връщане, тъй като е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг от ищеца. По спорния въпрос за фактическото съжителство между страните е намерено, че за доказване на защитната теза на ответницата не е достатъчно да се установи само, че страните са живели при условията на фактическо съжителство в едно домакинство, а и че са съжителствали на съпружески начала, като това предполага общо домакинство-т. е. две или повече лица, които живеят в един самостоятелен обект или част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес, и имат общ бюджет, без оглед на родствената връзка помежду им. От събраните доказателства не може да се достигне до правния извод, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство към момента на предоставяне на процесните суми от ищеца на ответницата /свидетелските показания не могат с категоричност да потвърдят или отрекат твърденията на едната или другата страна-св.К. няма преки и непосредствени впечатления от дома на едната или другата страна (за отношенията им получавала информация предимно от ответницата, с ищеца се запознала 2021г., като доколкото твърди, че тогава той споделил, че от тази година страните живеят заедно в [населено място], то този момент е след времето, в което са предоставени процесните суми - и дори да се приеме за достоверно това твърдение, то е неотносимо към процесния период), а св. С. няма такива от дома на ответницата/. Депозираната от ищеца искова молба по друго дело, макар и да има характер на извънсъдебното признание на даден факт, няма обвързваща доказателствена сила за съда (реш.№.84/23.05.18 по г. д.№.3361/ 17, ІІІ ГО, реш.№.110/17.07.18 по г. д.№.3763/7, ІІІ ГО). От доказателствата и обясненията на Е. Б. по реда на чл.176 ГПК не се установява страните да са имали общо домакинство и с процесните суми да е изпълнен нравствен дълг от негова страна във връзка с издръжката на съжителите. Ответницата не е доказала и твърденията, че получените суми са използвани от нея за покриване на разходи за поддръжка на общо домакинство-за храна, плащане на битови сметки за вода и ел. енергия и всичко необходимо за поддръжката на едно домакинство, в т. ч. почивки в страната и в чужбина, както се твърди в отговора на исковата молба /в подкрепа на това твърдение не е събрано нито едно доказателство, а установяването на предназначението на дадените парични суми е необходимо и задължително условие, за да бъде доказано, че предоставилото ги лице е сторило това със съзнанието, че изпълнява свой нравствен дълг/. Същевременно наличието на фактическото съжителство на съпружески начала не означава само по себе си, че всичко, дадено от единия съжител на другия, се предоставя с предназначение покриване на разходи - предназначението и начина на разходване на предоставените суми трябва да са безспорно установени; нравственият дълг не се предполага само от определена връзка, а следва от обективни нужди, които да са представлявали пречки за нормалното съществуване на близък човек, като трябва да са били разходени точно за задоволяване на тези нужди; по делото не са представени доказателства, че с предоставените суми са извършени плащания, които могат да бъдат възприети като дадени в изпълнение на нравствен дълг. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на претенцията.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка въпросите: 1.“Следва ли да се прилагат разпоредбите на чл.14 и чл.17 СК по аналогия при наличие на фактическо съжителство?“; 2. “При доказано фактическо съжителство нужно ли е единия от партньорите, получил пари от другия, да доказва кога, как и за какво е похарчил тези пари с оглед на евентуално съдебно дело и преценка дали тези пари са били харчени за „общи нужди“ или „общото домакинство?“; 3.“С оглед на съвременните условия на живот, изгубила ли е значението си т.2 от ППВС №.1/28.05.79 в частта, в която се казва “…Ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание…“?“ /ППВС №.1/28.05.79 по г. д.№.1/79/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, респективно съдържат условие, което не е било прието от съда за установено. Решаващите мотиви на окръжния съд за уважаване на претенцията са свързани с липсата на надлежно доказване от страна на ответницата /чиято е доказателствената тежест/, че към момента на получаване на процесната сума 8500лв. през 2019г. страните са съжителствали на съпружески начала, като това предполага и общо домакинство. Съдът не е отричал приложението на разпоредбите на чл.14 и чл.17 към отношения, които съставляват такова съжителство с общо домакинство, нито постановките на т.2 от ППВС №.1/ 28.05.79 - но е приел, че по делото въобще не е установено твърдяното и релевантно фактическо съжителстване на съпружески начала без брак /фактически сложили се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа, при което всеки от съжителите, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си, осигурява нормални условия за живот на общото домакинство-опр.№.60887/14.12.21 по г. д. №.2209/21, ІІІ ГО, опр.№.1298/18.11.15 по г. д.№.3784/15, ІV ГО, реш.№. 369/18.06.24 по г. д.№.3821/23, ІV ГО, и др./, на което се основават доводите на К. Б. за наличие на основание за получаването. С това са свързани и решаващите мотиви на въззивната инстанция за недоказване на възникнало задължение за ищеца, съставляващо нравствен дълг, в изпълнение на което да е платена от него процесната сума, като са изложени и допълнителни и евентуални мотиви за неоснователност на възраженията на ответницата. При тези обстоятелства изведените въпроси са неотносими, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.

Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на Е.Б. се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. И. Б. срещу решение №.275/10.12.24 по г. д.№.460/24 на ОС Габрово в частта, с която е потвърдено решение №.348/12.07.24 по г. д.№.305/24 на РС Габрово в частта му за сумата 1000лв., получени от К. И. Б. на 29.10.20г., като недопустима.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.275/10.12.24 по г. д.№.460/24 на ОС Габрово в останалата му част.

ОСЪЖДА К. И. Б. да плати на Е. П. Б. 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението в частта за оставяне без разглеждане на жалбата подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: