О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2905

София, 11.06.2024 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гражданско дело № 4177 от 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. А., като пълномощник на Р. Б. С., срещу въззивно решение № 2424, постановено на 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 4350/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20216564 от 28.11.2021 г. по гр. д. № 41693/2017 г. на Софийски районен съд, за оставяне без уважение молбата на касатора за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „при предявен инцидентен установителен иск, съдът дължи ли произнасяне с диспозитива на решението“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Л. Х. Б. и Н. Л. Б. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С решение № 114422/14.05.2019 г. по гр. д. № 41693/2017 г. на СРС е допусната съдебна делба на самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], представляващ жилище на едно ниво, с площ от 32, 40 кв. м., намиращо се в югозападната част на едноетажната жилищна сграда с идентификатор *****, заедно с барака в лицевата част на дворното място, с площ от 14 кв. м., нанесена с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], между съделителите и при квоти: за Л. Х. Б. и Н. Л. Б. – общо 1/2 ид. ч. и за Р. Б. С. – 1/2 ид. ч. С решение № 261167/12.11.2020 г. по гр. д. № 12988/2019 г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване /определение № 60290 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 1660 от 2021 г. на ВКС, първо г. о./.

Районният съд е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решението с произнасяне с нарочен диспозитив по направеното възражение за нищожност на делбата от 1989 г.

С обжалваното въззивно решение е прието, че ответникът – касатор не е предявил инцидентен установителен иск за нищожност, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, на делбата от 1989 г., и за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, вр. пар. 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, на договора за замяна, сключен между Е. Б. С. и ищците Л. и Н. Б.. Недействителността им е релевирана чрез възражение в отговора на исковата молба, поддържано и в първото съдебно заседание, но без да е формулирано конкретно искане (петитум) за прогласяване нищожността на делбата и нищожността на договора на посочените основания с диспозитива на решението, нито е внесена държавна такса по такива искове. Затова съдът дължи произнасяне по тези възражения в мотивите, но не и с диспозитива на решението.

Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос.

По настоящото дело не са били предявени инцидентни установителни искове с правни основания чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, вр. пар. 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ от съделителя-ответник по иска Р. Б. С. срещу съделителите-ищци Л. и Н. Б..

С отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на делбата, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, както и на последващата делба между В. П. и В. С., а в първото съдебно заседание е оспорена действителността на договора за замяна и поддържано отново направеното с отговора на исковата молба възражение по чл. 75, ал. 2 ЗН. Делбата и договорът са оспорени, по реда на чл. 342 ГПК, чрез възражение, а не чрез инцидентен установителен иск.

Въззивният съд е преценил, че не е формулирано конкретно искане (петитум) за прогласяване нищожността на делбата и нищожността на договора на посочените основания с диспозитива на решението.

Обуславящите мотиви в обжалвания въззивен акт са изведени именно от обстоятелството, че по настоящото дело няма предявени инцидентни установителни искове. По въведеното възражение, като средство на защита на ответника, не се е дължало нарочно произнасяне с отделен диспозитив, с оглед на което не е налице пропуск на съда да формира воля по някаква част от предмета на делото.

Не е налице и хипотезата за допускане на касационно обжалване, посочена в чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно - не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 05.09.2023 г. с адвокат Б. П..

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2424, постановено на 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 4350/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Осъжда Р. Б. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2, адв. Д. А., да заплати на Л. Х. Б. и Н. Л. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, адв. Б. П., сумата от 1 500 лева - съдебни разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: