О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60465

гр. София, 06.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

EВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2435/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд със седалище в [населено място] срещу решение № 11832 от 10.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1448/2020 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 1152 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 6304/2019 г. на Софийски градски съд е осъден Гаранционен фонд да заплати на Н. Г. К. сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 26.12.2016 г., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ. Касаторът поддържа, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че ищецът не е знаел за отсъствието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на автомобила, в който е пътувал по време на реализиране на произшествието. Навежда оплаквания, че в противоречие с константната съдебна практика на ВКС съдът е отказал да кредитира показанията на ищеца, дадени пред органите на досъдебното производство, съдържащи признание на неизгодния за него факт, че е знаел за липсата на сключена застраховка; че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил принципа за справедливост и немотивирано е присъдил обезщетение в завишен размер, позовавайки се обществено - икономическите условия в страната; че при постановяване на решението въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, подкрепено с категорични доказателства в хода на първоинстанционното производство.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и с поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация Н. Г. К. - чрез адв. В. О., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че предявеният от Н. Г. К. против Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 26.12.2016 г., е доказан и основателен до размер на сумата 20 000 лв. и че не са налице предпоставките на чл.557, ал.3, т.2 КЗ за освобождаване на Гаранционен фонд от отговорност за изплащане на обезщетение за вредите.

След самостоятелен анализ и преценка на доказателствата въззивният съд е намерил за основателно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че поради неправилно кредитиране на приобщени към делото писмени доказателства, съдържащи дадени от ищеца свидетелски показания пред органите на досъдебното производство, първоинстанционният съд е достигнал до необоснования извод, че Гаранционен фонд не дължи претендираното с иска обезщетение по силата на чл.557, ал.3, т.2 КЗ, тъй ищецът се е съгласил да пътува в лекия автомобил, въпреки знанието, че водачът няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че не съществува пречка гражданският съд да формира доказателствените си изводи на база дадените от страните обяснения или показания в досъдебното производство, ако с тях се признават неизгодни факти, но е преценил, че в конкретния случай депозираните от ищеца показания в хода на досъдебно производство ЗМ № 11582/2016 г. не съдържат информация той да е имал представа за липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от водача С. Й. автомобил. С аргумент, че изводът за знание не може да почива на предположения, основани на нормалната житейска логика, въззивният съд е формирал извод, че Гаранционен фонд не е провел пълно и главно доказване на възражението си по чл.557, ал.3, т.2 КЗ, поради което са изпълнени формалните предпоставки за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото въззивният съд е приел за установено, че в резултат на пътния инцидент от 26.12.2016 г. ищецът е получил счупване на ключицата - закрито дясно, и закрито счупване на дисталната голямопищялна кост, довело до затруднение в движението на увредения крайник за повече от 30 дни; По повод на травмите е проведено оперативно лечение на дясната ключица и на дясната голямопищялна кост, съпроводено с кръвно наместване, метална остеосинтеза с плаки и винтове и остеопластика; Периодът на възстановяване е продължил около месец и половина - по отношение на ключицата, и около 45 дни - по отношение на другата фрактура, през които ищецът е търпял болки, страдания и неудобства. Съобразявайки вида и характера на получените увреждания, продължителността и особеностите на лечебния и възстановителен процес, интензитета на болките и страданията и цялостното отражение на събитието върху живота на пострадалия, въззивният съд е направил извод, че ищецът има право на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД в размер на 20 000 лв., за която сума предявеният срещу Гаранционен фонд иск е основателен и следва да бъде уважен.

Въззивният съд се е произнесъл и по възраженията на Гаранционен фонд, че ищецът е допринесъл за собственото си увреждане като се е съгласил да пътува в лек автомобил, управляват от водач, употребил алкохол, и като е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Във връзка с възраженията съдът е изложил съображения, че ответникът не е ангажирал доказателства - преки и/или косвени, за липса на поставен предпазен колан и за знание у ищеца, че водачът е употребил алкохол. Относно употребата на алкохол съдът е изразил виждане, че противно на тезата на ответника знанието не може да се обоснове със състоянието на водача, тъй като според заключението на назначената в първоинстанционното производство експертиза водачът е бил в лека степен на алкохолно опиване, характеризиращо се с повишено настроение, емоционална неустойчивост и отслабено внимание, което не е достатъчно да се направи извод за наличие на следи от употреба на алкохол.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Гаранционен фонд е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 23/02.02.2018 г. по гр. д. № 920/2017 г. на IV г. о., решение № 28/28.02.1999 г. по гр. д. № 3114/97 г. на IV г. о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV г. о., решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на III г. о. и решение № 22/19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на I г. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти“. Въпросът е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е отказал да кредитира показанията на ищеца в протокол за разпит пред органите на досъдебното производство, които съдържат признание на неизгодния за него факт, че обичайно той е управлявал автомобила и според касатора „е бил напълно наясно дали автомобилът е застрахован или не“.

Предвид мотивите към обжалваното решение, касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос не може да се допусне, тъй като по отношение на него не са изпълнени както общата, така и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставки. За да се произнесе по възражението на ответника за освобождаването му от отговорност за заплащане на обезщетение на основание чл.557, ал.3, т.2 КЗ, въззивният съд е обсъдил приобщения като доказателство по делото протокол за разпит на ищеца в образуваното срещу виновния водач досъдебно производство. След преценка на съдържанието на протокола съдът е достигнал до извод, че дадените пред органите на досъдебното производство показания не съдържат информация, насочваща към знание у ищеца за отсъствието на валидно сключена за автомобила/водача задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изводът на съда за липса на знание като елемент от фактическия състав на чл.557, ал.3, т.2 ГПК не е обусловен от отричане на доказателствената стойност на протокола, респ. на обективираните в него показания, а от преценката, че протоколът не съдържа признание относно неизгодния за ищеца факт - знание /към момента на реализиране на произшествието/ за отсъствието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В мотивите към решението въззивният съд е изразил принципно становище, че протоколът за разпит от органите на досъдебното производство би могъл да служи като доказателство в гражданския процес, ако съдържа признание на ищеца относно посочения правнорелевантен факт. Изразеното от въззивния съд становище по въпроса, посочен от касатора като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, е в съответствие с практиката на ВКС, в т. ч. цитираната в изложението, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивния съд след преценка на съдържанието на протокола за разпит, не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК и развитите по повод на нея доводи в изложението нямат значение за произнасянето по предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Касаторът не е формулирал конкретни въпроси във връзка с възпроизведените в изложението оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това съставът на ВКС приема, че по отношение на изводите на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение и за неоснователност на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД не се поддържат и не са обосновани основания за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1448/2020 г. на Апелативен съд - София.

Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11832 от 10.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1448/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :