О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4250

гр. София, 23.09.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 3175 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника по делото Д. Д. К. срещу разпореждане № 468/20.05.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 54/2025 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г., подадена от жалбоподателя срещу въззивното определение № 65/24.02.2025 г., постановено от ПАС по същото частно гражданско дело.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд.

В частната жалба се поддържат оплакване и съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят изтъква, че въззивното определение № 65/24.02.2025 г. на ПАС е постановено по повод негово искане за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в производството. Поради това счита, че подадената от него частна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г. не била типична касационна жалба и не следвало да отговаря на изискванията на чл. 280, чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ГПК, респ. – поддържа, че са неправилни изводите на ПАС в обжалваното разпореждане, че той е следвало да представи подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С въззивното определение № 65/24.02.2025 г. ПАС е оставил без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 3127/13.11.2024 г. по гр. д. № 3143/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в инициираното от него производство по въззивното обжалване на първоинстанционното решение № 221/15.02.2024 г. Срещу така постановеното въззивно определение № 65/24.02.2025 г. жалбоподателят е подал частната касационна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г., която с разпореждане № 287/25.03.2025 г. на ПАС е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на същата, а именно: жалбата да бъде приподписана от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС или жалбоподателят да представи доказателство за придобита юридическа правоспособност; да представи и подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като подробно е разяснено какво следва да е съдържанието на изложението; да представи и документ за внесена държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС. Препис от това разпореждане № 287/25.03.2025 г. е редовно връчен на 23.04.2025 г. лично на жалбоподателя, който в рамките на указания му срок – с молба с вх. № 3602/29.04.2025 г. е изпълнил указанията на съда само в частта им относно представянето на документ за внасянето по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. Със същата молба жалбоподателят е изразил становището си, поддържано и в частната жалба пред настоящия състав на ВКС, за неправилност на останалите дадени му от ПАС указания за представяне на подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и за приподписване на частната касационна жалба от адвокат. Тези указания на съда жалбоподателят не изпълнил в рамките на предоставения му едноседмичен преклузивен срок, който е изтекъл на 30.04.2025 г. (сряда), както и след това. С обжалваното разпореждане № 468/20.05.2025 г. ПАС е върнал частната касационна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г., именно поради неизпълнението от страна на жалбоподателя на указанията, дадени му с предходното разпореждане № 287/25.03.2025 г.

От гореизложеното следва, че правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е върнал с обжалваното разпореждане, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, чиито нередовности не са отстранени.

Неоснователни са становището и доводите на жалбоподателя, че подадената от него частна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г. не била касационна такава, тъй като обжалваното с нея въззивно определение № 65/24.02.2025 г. е постановено по повод негово искане за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в производството. Както е посочил и ПАС в мотивите към обжалваното разпореждане, с т. 1 от тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания и разяснения, че сред определенията, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, е и въззивното определение, постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Следователно, подадената от жалбоподателя срещу въззивното определение № 65/24.02.2025 г. на ПАС частна жалба с вх. № 2573/25.03.2025 г. е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК и съгласно изричното препращане с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК към чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, по отношение на нея са приложими изискванията за допускане на касационното обжалване, респ. – тя следва да отговаря и на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а именно – следва да е приподписана от упълномощен за това адвокат и към нея следва да е приложено мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Същата не отговаря на тези процесуални изисквания за нейната редовност, поради което правилно – съгласно чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, с разпореждането № 287/25.03.2025 г. ПАС му е дал надлежни указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. Жалбоподателят не е изпълнил тези указания (а и не твърди да ги е изпълнил и в частната си жалба пред настоящата инстанция), поради което – също правилно – съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, ПАС е върнал частната касационна жалба с обжалваното разпореждане № 468/20.05.2025 г.

При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 468/20.05.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 54/2025 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: