О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2281
София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4192 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261037 от 27.07.2023 г., след частична отмяна на решение № 180113 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 63134/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от М. П. П. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД в частта за разликата над 4000 лв. до присъдените от първата инстанция 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 14.08.2019 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г., както и в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е доказан по основание. На 14.08.2019 г., около 10 ч., в подлез на [улица]до бензиностанция III, кракът на ищцата пропаднал през решетка на отводнителна шахта, заклещил се и решетката се забила на 4 места в крака й. При пропадането отчупените краища на решетката причинили охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица на ищцата, както и четири прободни рани и една разкъсно-контузна рана в областта на десния глезен. От внезапното пропадане било причинено и охлузване на дясната пета. Раните кървели. На помощ се притекли минувачи, които подали сигнал по тел. 112. След около 20 минути пристигнали служители Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които след половин час освободили крака на ищцата. През това време тя била в паника. След като била освободена, ищцата била откарана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ във В. академия, където посетила спешен травматологичен кабинет. Били направени рентгенографии на дясната й глезенна става, ПХО на раните в областта на десния глезен, шевове и дренаж, мазева превръзка и противотетанична ваксина. Нейна приятелка, свидетел по делото, я транспортирала до дома й, където лечението продължило с антибиотична терапия в продължение на около един месец и трябвало да бъде сменяна превръзката. През този период на ищцата била необходима помощ за поддържането на лична хигиена, за пазаруване и готвене. Налагало й се да лежи с вдигнат крак, защото иначе получавала отоци. Била стресирана, в началото сънят й бил нарушен и трябвало да взима сънотворни медикаменти. Превръзките, дренажите и шевовете били свалени от специалист – хирург, като болките отшумели 15 – 20 дни след това. По десния глезен останали белези. Ищцата не претърпяла усложнения вследствие на претърпените травми и нямала функционален дефицит на ставата на десния глезен.
Въззивният съд приел за неоснователно възражението на общината за липса на противоправно поведение на нейни работници и служители, както и за липса на пряка причинна връзка с претърпените неимуществени вреди. Изложил е съображение, че общината е длъжна да осигури и поддържа здравословна и безопасна градска инфраструктура, длъжна е да ремонтира и поддържа пешеходните подлези на основание чл.30, ал.4 от Закона за пътищата. В нарушение на възложените от общината задължения и в нарушение на общото задължение да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД, работниците на Столичната община са бездействали и не са подменили ерозиралата решетка на отводнителната шахта на пешеходния подлез.
При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди съдът е отчел разясненията, дадени в раздел II на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като е преценил възрастта на ищцата – 68 години към момента на увреждането, необходимостта от намеса на служители на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, интензивността и продължителността на болките и страданията, проведената след това терапия, преживеният стрес и обстоятелството, че тя продължава да има видими белези. За да намали присъденото от първата инстанция обезщетение въззивният съд е отчел липсата на усложнения от травматичните увреждания, пълната функционалност на ставата на глезена и пълното отшумяване на болките в рамките на 15 – 20 дни след премахването на шевовете. Прието е, че справедливият размер на обезщетението е 4 000 лева.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищцата.
Жалбоподателката счита, че определеният от съда размер на обезщетението е силно занижен. Грубо бил нарушен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г. по въпроса за правилното прилагане на критерия за справедливост чл.52 ЗЗД. Въззивният съд в недостатъчна степен възприел претърпените и търпими от ищцата неимуществени вреди.
Ответникът в производството – Столична община, оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите, формиращи понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260800 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 627/2021 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 100 лв. и в същия срок да представи по делото документ за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: