О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3121

София, 20.06.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4228 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. С. ЕГН [ЕГН] против решение № 799 от 29.06.2023 г. по гр. д.№ 954/2023 г. на Окръжен съд-Варна, с което е обезсилено решение № 472/14.02.2023г. по гр. дело № 20223110101015 на РС-Варна. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 56 ЗС, да се признае за установено по отношение на Г. К. К., ЕГН [ЕГН], че ищецът притежава правото на ползване върху апартамент с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], р-н М., [жк], [жилищен адрес] разположен на етаж 1, с площ 59,67 кв. м в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащата изба № ***с площ по скица 6,93 кв. м. 1,4164 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, което право на ползване е запазено с нотариален акт за дарение на, вписан с вх. рег. № 21266/10.10.2012 г., акт №25, том L., дело № 11713 в Служба по вписванията-гр. Варна и да бъде осъден ответника да му предаде правото на ползване върху същия апартамент.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и чл. 444, т.7 ГПК по отношение на запазеното право на ползване, което е самостоятелно вещно право. Твърди се необоснованост на извода, че ищецът няма право да защити запазеното си право на ползване с иск по чл. 108 ЗС. Според жалбоподателя следва...