О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60348
гр. София, 05.10.2021 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1113/ 2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Срещу въззивното решение № 2963 от 23.11.2020 год., постановено по в. гр. д. № 963/2020 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, са постъпили касационни жалби с вх. № 317/15.01.2021 год., вх. № 283/14.01.2021 год. и вх. № 167/11.01.2021 год.
Касаторите считат решението за недопустимо, евентуално неправилно – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 1 и 2 ГПК. Молят същото да бъде обезсилено и производството по делото да се прекрати, алтернативно решението да бъде отменено, а предявените отрицателни установителни искове за собственост да се отхвърлят като неоснователни, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
В приложеното изложение към касационната жалба с вх. № 317/15.01.2021 год. на „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД, представлявано от адв. А. П. от АК – С., се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК. Изложени са съображения, че решението е вероятно недопустимо като постановено при липсата на правен интерес – положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Поставените правни въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това: 1) Дали вписването на исковата молба по установителен иск за собственост оборва презумпцията за добросъвестност на лицето, придобило спорното право от една от страните в хода на висящото между тях дело; 2) Относно съдържанието на понятието „добросъвестност“ по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС и доказателствената тежест за оборване на установената в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция.
Постъпилите касационни жалби от „Арсенал“ ЕООД, чрез адв. И. А. от АК – В., с вх. № 283/14.01.2021 год., съответно от М. К. П. с вх. № 167/11.01.2021 год., както и изложенията към тях, са с идентично съдържание. И в двете се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като въпросът за собствеността върху имота е бил решен между ищците и праводателите на ответниците с влязло в сила решение на съда, действието на което се разпростира и върху частните правоприемници на страните по приключилото дело. Касаторите се позовават и на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК при формулирани въпроси, които касаят: 1) Противопоставимостта на влязло в сила решение в хипотезата на пропуснат срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за неговото вписване, когато третото лице е придобило имота в хода на съдебния процес, съответно за значението на вписан впоследствие констативен нотариален акт за собственост; 2) Възможността такъв приобретател да се ползва от краткия петгодишен придобивен давностен срок като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС; 3) Задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право, като съобрази наличието на конкуренция между придобивните основания на всяка една от страните. В тази връзка се поддържа, че в нарушение на Общностния правопорядък решаващият съд не е осъществил задължението си да гарантира ефективността на правото на ЕС, като осигури адекватна защита на правото на страните да получат добро, обективно и справедливо правосъдие.
Ответниците по касация Д. К. Б., С. К. Г. и Е. К. Р., представлявани от адв. В. П. от АК - Б., оспорват касационните жалби в писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното:
Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
С решение № 2963 от 23.11.2020 год. по въззивно гр. д. № 963/ 2020 год. Благоевградският окръжен съд е потвърдил решение № 268 от 24.02.2020 год. по гр. д. № 1446/2018 год. на Районен съд – Петрич. С него са уважени предявените отрицателни установителни искове от Л. Н. Г., И. Н. Г., С. И. Г., С. Т. Д., Ц. Т. Т., Т. Ц. П., Г. Ц. Г., С. Ц. Г., К. Г. А., Д. К. Б., С. К. Г. и Е. К. Р.. По този начин е признато за установено в отношенията между страните, че нито един от ответниците, а именно „Арсенал“ ЕООД, М. К. П. и Н. Ц. П., съответно „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД, не е собственик на процесните 2/3 идеални части от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ 6 000 кв. м. и трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг курортно-рекреационен обект“.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства:
С влязло в сила на 14.06.2011 год. решение по гр. д. № 29/2004 год. на Районен съд - Петрич е признато за установено по отношение на С. П. С. и И. П. С. /праводатели на ответниците по настоящото дело/, че ищците, респективно техните наследодатели, са собственици на процесните идеални части от урегулирания поземлен имот в м. „Б.“ в землището на [населено място], като ответниците са осъдени да им предадат владението.
В хода на производството по това дело, на 08.09.2006 год., ответниците С. и И. С. продават целия процесен имот на „Арсенал“ ЕООД /нот. акт № 177/2006 год. на нотариус К. Т./.
След приключване на гр. д. № 29/2004 год. по описа на Районен съд – Петрич, ищците /респ. техните наследници/ се снабдяват с констативен нотариален акт № 049 от 08.06.2015 год. /на същия нотариус/ за собствеността на имота, предмет на разрешения спор. Същият е вписан в Агенция по вписванията в деня на изготвянето му.
На 17.10.2017 год. „Арсенал“ ЕООД продава процесния имот на другия ответник в настоящото производство – М. К. П. /нот. акт № 108/2017 год. на нотариус К. Т./. Последният от своя страна, заедно със съпругата си Н. Ц. П., на 29.03.2018 год. с нот. акт № 085/2018 год. на нотариус Ф. Ш. го препродава на „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД – последният от ответниците в това производство. И двете продажби са вписвани в деня на изповядването им.
Ответниците се позовават на осъществените прехвърлителни сделки и изтекла в тяхна полза придобивна давност, а ищците на влязлото в сила съдебно решение по предявения от тях /респ. техни наследодатели/ ревандикационен иск.
При така установените факти, въззивният съд е приел предявените отрицателни установителни искове за процесуално допустими, предвид наличието на спор за собственост по отношение на процесните идеални части от правото на собственост върху имота. Съгласно решението спорът касае факти, необхванати от силата на пресъдено нещо /СПН/ на решението по гр. д. № 29/2004 год. на Районен съд – Петрич.
По съществото на спора съдът е приел, че „Арсенал“ ЕООД е обвързано от СПН на посоченото решение, на основание чл. 226, ал. 1 ГПК. Следователно дружеството би могло да се легитимира като собственик единствено въз основа на придобивен способ, осъществен след приключване на устните състезания във въззивното производство, с което е разгледан ревандикационният иск. При съобразяване на факта, че исковата молба по това дело е била вписана преди сключване на договора с „Арсенал“ ЕООД, е обоснован изводът за невъзможност дружеството да бъде счетено за добросъвестен владелец на имота и да го придобие в краткия 5-годишен срок, считано от 14.06.2011 год. – датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 29/2004 год. на Районен съд – Петрич.
По отношение на останалите две продажби /от 17.10.2017 год. между „Арсенал“ ЕООД и М. П., съответно от 29.03.2018 год. между П. и „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД/ в мотивите на съдебното решение е посочено, че не могат да бъдат противопоставени на ищците, като осъществени от несобственици. Те не са могли да ги придобият и по давност, тъй като в тяхна полза не е изтекъл необходимият давностен срок.
Съдът се е произнесъл изрично и по направеното от ответниците възражение за невписване на решението по вече приключилия спор за собственост по отношение на същия имот. В тази връзка в мотивите е отбелязано, че меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на владелеца е този на възникване на правното основание, а към него момент исковата молба е била вписана. Възможността на „Арсенал“ ЕООД да узнае за процеса е била гарантира с оповестителното действие на вписването. Вписването на актове за придобиване на собственост не защитава лица, които са придобили имот от несобственици. С оглед на това и невписването на постановеното по гр. д. № 29/2004 год. няма никакво значение за правата на ответниците.
С тези правни съображения въззивният съд е достигнал до извода, че предявените отрицателни установителни искове за собственост са основателни и първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Като съобрази изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не се обоснова вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 год., ОСГТК, бе окончателно разрешен, по задължителен за всички съдилища начин, въпросът за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което не владее имота, но твърди да е негов собственик. Съгласно приетото в него, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. Поддържаното становище за липса на правен интерес не може да бъде споделено – очевидно е, че в случая се касае за наличие на правен спор при конкуренция на поддържаните от страните права, който спор не е решен с влязлото в сила решение по ревандикационния иск. В неговата установителна част то има за предмет правото на собственост на ищците и неговото преклудиращо действие настъпва по отношение на посоченото от тях основание и спрямо участвалите в производството страни. Предявените в настоящото производство отрицателни установителни искове имат различен предмет, а именно претендираните от ответниците материални права върху същия обект. С оглед на това липсва обективен идентитет между двете дела. От друга страна, няма съмнение, че настъпилите след приключване на съдебното дирене факти, не се обхващат от СПН. Такъв факт може да бъде именно изтекла в полза на ответниците придобивна давност /виж решение № 475 от 09.12.2011 год. по гр. д. № 1559/2010 год. на ВКС, I г. о./. В този смисъл разсъжденията на въззивния съд относно допустимостта на исковете са напълно съобразени с трайно установената съдебна практика и не обосновават вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Въпросът, дали вписването на исковата молба по установителен иск за собственост оборва презумпцията за добросъвестност на лицето, придобило спорното право от една от страните в хода на висящото между тях дело, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС. По аргумент от чл. 114 ЗС действието на вписването на исковите молби с предмет вещни права има за цел да даде гласност на съдебния спор относно имоти. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение /решение № 631 от 23.11.2009 год. на ВКС по гр. д. № 247/2009 год., II г. о./. Следователно, същият няма как да бъде добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС и да придобие имота в краткия 5-годишен давностен срок – т. е. липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса относно възможността такъв приобретател да се ползва от краткия 5-годишен придобивен давностен срок като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Изложеното отговаря и на поставения от другите двама касатори въпрос досежно противопоставимостта на влязло в сила решение в хипотезата на пропуснат срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за неговото вписване, когато третото лице е придобило имота в хода на съдебния процес, съответно за значението на вписан впоследствие констативен нотариален акт за собственост. При исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването, а от общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава /определение № 411 от 30.10.2008 год. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 год., II г. о./.
С оглед на това и съобразно конкретно установените факти в процесния случай, не се обосновават предпоставките за допускане на касационния контрол по поставените въпроси относно съдържанието на понятието „добросъвестност“ по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС и доказателствената тежест за оборване на установената в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция. В решение № 757 от 10.12.2009 год. на ВКС по гр. д. № 1536/2008 год., I г. о., е изяснено, че вписването на исковата молба притежава и гаранционно-обезпечително действие, тъй като запазва правата на лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба, респ. те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след това.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право, като съобрази наличието на конкуренция между придобивните основания на всяка една от страните. Мотивите към съдебното решение отразяват формираните от съда констатации за установената фактическа обстановка на база на събраните в хода на делото относими доказателства, като са изложени кратки и ясни мотиви по приетите за установени факти и защитните тези на страните, съгласно постановките на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 год., дадените указания с ППВС № 7/27.12.1965 год. и в т. 13 от ППВС № 1/10.11.1985 год., както и с приетото в т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК. Съдът е длъжен да обсъди и разгледа по същество само онези доводи, възражения и твърдения на страните, които са относими към предмета на делото, т. е. към решаващите изводи относно спорното материално право. Изводът за неотносимост на доводите на ответниците П. и „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД относно характера на установеното от тях владение и конкретно осъществяваната от тях спрямо имота фактическа власт са обосновани. След като ответното дружество „Арсенал“ ЕООД /праводател на останалите ответници/ е недобросъвестен владелец, независимо от това дали последващите приобретатели са добросъвестни или не, те могат да придобият имота, при присъединяване на владението на праводателя си, единствено с реализиране на дългия 10-годишен давностен срок. Това е така, тъй като може да се присъединява само еднородно владение, а когато то е разнородно, събирането става единствено чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. В случая, от датата на прекъсване на давността в полза на „Арсенал“ ЕООД /14.06.2011 год. – с влизане в сила на решението по гр. д. № 29/2004 год. на Районен съд – Петрич/ до предявяване на исковете по настоящото дело /30.11.2018 год./ не е изтекъл срокът от 10 години.
В тази връзка са необосновани доводите на касаторите, че в нарушение на Общностния правопорядък решаващият съд не е осъществил задължението си да гарантира ефективността на правото на ЕС, като осигури адекватна защита на правото на страните да получат добро, обективно и справедливо правосъдие. Следователно, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените правни въпроси в приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя напълно установената и цитирана в настоящото изложение съдебна практика във връзка с поставените за разглеждане правни въпроси. Не са налице аргументи за промяна и/или осъвременяване на създадената съдебна практика, нито се констатира такава непълнота, неяснота или противоречие в закона, която да налага неговото тълкуване с цел развитие на правото. Изложените предпоставки в случая не са налице и в този смисъл не се обосновават предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не се констатира и „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като при изложените фактически и правни изводи на съда не се установява такъв порок, който с оглед неговата „очевидност“ да може да обоснове извод за наличието му, без да се налага анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост.
Искането на ответниците по касация за присъждане на сторените от тях разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция не може да бъде уважено, тъй като същите не са доказани.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2963 от 23.11.2020 год., постановено по в. гр. д. № 963/2020 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, по постъпилите срещу него касационни жалби с вх. № 317/15.01.2021 год., вх. № 283/14.01.2021 год. и вх. № 167/11.01.2021 год., подадени съответно от „РУПИТЕ СПА РЕЗОРТ“ ЕООД, чрез адв. А. П., „Арсенал“ ЕООД, чрез адв. И. А. и от М. К. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: