Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 4855/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Б., срещу решение № 306/25.03.2024 г., постановено по адм. дело № 197/2023 г. по описа на Административен съд-Силистра, 1-ви състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - О. Т. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. В., в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на О. Т. срещу решение № 03-РД/3793/10.08.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на посочено основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 50, ал. 8 и ал. 2 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, както и чл. 3, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, на тази община е наложена финансова корекция в размер на 2 397.50лв, представляваща 5% от стойността на финансовата помощ в размер на 47 950лв без ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Упражняване на независим строителен надзор при изпълнение на строителни и монтажни работи за рехабилитация на общински пътища на територията на О. Т. включително съоръженията и принадлежностите към тях" от избраното за изпълнител Обединение "Тутракан 2019" /погрешно посочено в акта като ДЗЗД "Рехабилитация-Тутракан"/, на одобрен проект по договор № 19/07/2/0/00709/13.12.2017 г., сключен между ДФЗ и О. Т. От първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт за налагане на финансовата корекция, в това число и решението на заместник кмета на О. Т. в качеството му на възложител, за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. В резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, са приети за установени относимите факти, като при липсата на спор по тях, обосновано приетата за установена от административния съд фактическа обстановка, не следва да бъде възпроизвеждана изцяло в мотивите на настоящото решение. С оглед конкретно сочените от касатора пороци на атакуваното решение, достатъчно е отбелязването на следните обстоятелства: О. Т. е бенефициер по договор № 19/07/2/0/00709/13.12.2017 г. за предоставяне на БФП по подмярка 7.2. от ПРСР 2014-2020 г., във връзка с изпълнението на който с решение № ПО-08-24/16.07.2019 г. на заместник кмета на общината е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Упражняване на независим строителен надзор при изпълнение на строителни и монтажни работи за рехабилитация на общински пътища на територията на О. Т. включително съоръженията и принадлежностите към тях", с прогнозна стойност 99 100лв без ДДС. В раздел ІV, т. 6 от решението за откриване на процедурата е посочено, че дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, са неделими поради тяхната функция и нямат разнороден характер, което прави подходящо възлагането им на един изпълнител. Допълнително е изтъкнато, че поръчката не се разделя на обособени позиции, по целесъобразност, тъй като включените в нея дейности са идентични по своята същност и в обем, позволяващ извършването им от един изпълнител, в срока за изпълнение на проекта. След откриване на процедурата, оферти за участие в нея са подавали осем участника, а след приключването й с решение № ПО-08-38/04.10.2019 г. на възложителя за класиране на участниците, между О. Т. и определения за изпълнител участник - Обединение "Тутракан 2019" е сключен договор № ПО-07-933/13.12.2019 г. за възлагане на обществената поръчка, на стойност 47 950лв без ДДС. На 15.02.2022 г. от ДФЗ, в качеството му на Разплащателна агенция, е приет Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG01 за финансовата 2021 г., в който се съдържат различни констатации, в т. ч. за допуснато от О. Т. нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за възлагане на обществените поръчки /ЗОП/ при възлагане на обществената поръчка с горепосочения предмет. Във връзка с доклада и след предоставена възможност за подаване на възражение по реда на чл. 73, ал. 7 ЗУСЕФСУ, на О. Т. е наложена процесната финансова корекция за констатираното от заместник изпълнителния директор на ДФЗ нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП, изразяващо се в неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции, попадащо според него в обхвата на т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от ЗУСЕСИФ.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимите материалноправни норми, тъй като установените по делото факти, не сочат на допуснато при възлагане на обществената поръчка, нарушение на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП поради неразделянето й на обособени позиции. По тези мотиви съдът постановява атакуваното пред касационната инстанция решение за отмяна на акта на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразни мотиви, които възприемани от касационния състав, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, налагащи неговата отмяна. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, правните изводи на първостепенния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни норми са правилно издирени и приложени.

Настоящият състав счита за правилен извода на първата инстанция, че в разглеждания случай, при възлагане на обществената поръчка не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 46, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, а оттам - че липсва основание по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за отмяната на част от финансовата подкрепа, предоставена от ДФЗ на О. Т. по договор № 19/07/2/0/00709/13.12.2017 г., чрез извършването на финансова корекция. Според чл. 46, ал. 1 ЗОП при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции, а когато реши, че такова разделяне не е целесъобразно, в решението си за откриване на процедурата посочва причините за това. В случая, предвид изтъкнатите в раздел ІV, т. 6 от решението за откриване на процедурата причини, поради които възложителят е счел за целесъобразно да не разделя поръчката на обособени позиции, настоящият състав приема, че възложителят е изпълнил изискванията на чл. 46, ал. 1 ЗОП, като е извършил самостоятелна преценка относно възможността за разделянето на поръчката на обособени позиции и изложил съответни мотиви, съобразени с резултата от тази преценка. Видно от решението за откриване на процедурата, в рамките на оперативната си самостоятелност, възложителят е структурирал обществената поръчка по начин, съобразен с характера, обема и стойността на възлаганите дейности, както и със специфичните си потребности, за което е изтъкнал причини, в смисъл, че дейностите по изпълнението са неделими, идентични по същността си и в обем, позволяващ извършването им от само един изпълнител в рамките на срока за изпълнение на финансирания по договор № 19/07/2/0/00709/13.12.2017 г., проект. Затова, в противовес с мотивите, изложени от административния орган в атакувания пред АС-Силистра акт, посочените от възложителя причини обосновават приетата от него, в рамките на оперативната му самостоятелност, нецелесъобразност за разделянето на поръчката на обособени позиции, а оттам - налагат правилно изведения от този съд извод за липсата на допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП при възлагането на обществената поръчка и следователно - на фактическо основание за заместник изпълнителния директор на ДФЗ, да наложи финансовата корекция. Правилно при това съдът е отчел предмета, обема и стойността на обществената поръчка, която /независимо от възприетите от административния орган съображения, които би могло да бъдат споделени, но при възлагането на обществена поръчка за строителство/, е за услуга и която по съображения, свързани с осигуряване, защита на конкуренцията и ефективно разходване на осигурените по линия на ЕЗФРСР средства, възложителят е предпочел, видно от посочените в раздел VІ от решението за откриване, мотиви, да възложи чрез провеждане на "открита" по вид възлагателна процедура, независимо от ниската й прогнозна стойност, позволяваща му да проведе и по-улеснена процедура. Предвид изложеното правилно в атакувания съдебен акт е установено, че липсва и допуснато от възложителя нарушение на прокламирания в чл. 2, ал. 2 ЗОП, общ принцип при възлагането на обществените поръчки, запретяващ ограничаването на конкуренцията чрез включването на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в тези поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на съответната обществена поръчка. Обосновано в тази връзка, при формиране на горепосочения извод, административният съд е отчел, че в процедурата са подадени осем оферти, а сключеният с избрания изпълнител Обединение "Тутракан 2019" договор е на стойност 47 950лв без ДДС /при прогнозна стойност на поръчката от 99 100лв без ДДС/. При липсата на установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет "Упражняване на независим строителен надзор при изпълнение на строителни и монтажни работи за рехабилитация на общински пътища на територията на О. Т. включително съоръженията и принадлежностите към тях", липсва и основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП за определяне на финансова корекция на О. Т.

По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени други него пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, а своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на О. Т. сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в определен от съдебния състав размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306/25.03.2024 г., постановено по адм. дело № 197/2023 г. по описа на Административен съд-Силистра, 1-ви състав.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на О. Т. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА