Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 4966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Варна против Решение № 2674/15.03.2024 г., постановено по административно дело № 1316/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

С обжалвания съдебен акт е обявена нищожността на Решение № 201/29.05.2023 г. на Главния архитект на община Варна и преписката е изпратена на Кмета на община Варна да се произнесе по Заявление рег. № АУ027959ВН/23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Г. Т. ЕООД, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди административния акт. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Р. С. по съображения, изложени в писмена молба.

Ответните страни - „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Г. Т. ЕООД се представляват от адвокат Ц. Й., която лично и по съображения, развити в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, но с корекция на мотивите.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Съдебното решение в частта, с която е обявена нищожността на оспорения акт е правилно по краен резултат, но касационната инстанция не споделя мотивите за прогласяване на тази нищожност, от което следва неправилност на решението в останалата му част относно изпращане на преписката на Кмета на община Варна.

Предмет на съдебен контрол е акт на главния архитект, с който повторно се е произнесъл с отказ по процесното заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на основание чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, въз основа на одобрени от министъра на туризма схеми. Първият по ред отказ, обективиран в писмо рег. № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022 г. е бил отменен от съда с влязло в сила съдебно решение, като преписката е върната на органа за ново произнасяне.

На първо място, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че оспореното решение на Главния архитект на община Варна, с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, е нищожен административен акт поради липсата на компетентност на издалия го орган. За да достигне до този извод съдът е развил мотиви относно статута на Курортен комплекс „Златни пясъци“, на чиято територия попадат обектите, предмет на одобрените схеми. Приел е, че комплексът няма статут на „национален курорт“ по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма, във връзка с чл. 56а, ал. 1 от същия закон, поради което е счел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е неприложима в случая. От тук е достигнал до извод за некомпетентност на главния архитект, тъй като бил приложим не специалния ред по ЗУЧК, а общия ред по ЗУТ, според който компетентен е Кметът на община Варна съгласно чл. 53 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, приета от Общински съвет – Варна.

Възприетите в горния смисъл изводи не се споделят от настоящия съд, поради следните съображения : По отношение на Курортен комплекс „Златни пясъци“ са постановени следните актове на Министерски съвет – Решение № 45 на МС от 25.01.2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение /обн., ДВ, бр. 11 от 1.02.2005 г./, с което курортът е определен за селищно образувание с национално значение и Решение № 153 на МС от 24.02.2012 г. за обявяване Списък на курортите в Р. Б. и определяне на техните граници /обн., ДВ, бр. 18 от 2.03.2012 г., в сила от 2.03.2012 г./, с което Курортен комплекс „Златни пясъци“, община Варна е определен за климатичен морски курорт от национално значение. Процесният отказ е постановен на основание чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, в приложимата му редакция (ДВ, бр. 20/2016 г.), съгласно който поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Цитираната разпоредба въвежда специален ред за издаване на разрешения за поставяне на преместавеми обекти по отношение на изрично определена територия по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК. Неправилно съдът е приел, че имотите, предмет на заявлението подадат в територия на курорт, който не може да бъде определен като „национален“ по смисъла на Закона за туризма, упражнявайки недопустимо косвен контрол за законосъобразност на посочените по-горе актове на Министерския съвет. Решение № 153/24.02.2012 г. на Министерския съвет е издадено на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето, по който ред са обявявани територии за курорти, преди приемането на чл. 56а, ал. 1 от Закона за туризма (нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.). Съдът погрешно е разсъждавал по приложението на чл. 56а, ал. 1 и § 1, т. 16 ДР ЗТ, след като към момента на издаване на оспорения акт липсват данни и не се твърди да е прието решение по реда на Закона за туризма, тоест единственият действащ акт, който определя курортите в Р. Б. е посоченото по-горе Решение № 153 на МС от 24.02.2012 г. Мотиви в изложения смисъл се съдържат и в Решение № 3965/02.04.2024 г. по адм. дело № 887/2024 г. по описа на Върховния административен съд, II о.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че територията на Курортен комплекс „Златни пясъци“, в която попадат одобрените схеми за преместваеми обекти представлява „територия на национален курорт“, поради което приложимата за случая норма е именно чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, от което следва, че именно Главният архитект на община Варна е компетентен да се произнесе по заявлението.

На второ място, административният съд неправилно е отхвърлил хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Процесният отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти е втори по ред и е постановено по едно и също заявление с рег. № АУ027959ВН/23.03.2022 г., след като с влязло в сила съдебно решение е отменен предходен отказ и преписката е върната за ново произнасяне - Решение № 1012/21.07.2022 г., постановено по административно дело № 1121/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила от Върховния административен акт с Решение № 2518/09.03.2023 г. по административно дело № 10329/2022 г. В мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел, че „липсва законово основание за главния архитект да откаже издаването на разрешителни за поставяне на преместваеми обекти по одобрена от министъра на туризма схема“, а в решението на Върховния административен съд изрично е записано, че „в конкретния случай при постъпило заявление с вече одобрени от министъра на туризма схеми за разполагане на преместваемите обекти компетентният административен орган следва да издаде исканите административни актове“. Съдебните актове се ползват със сила на присъдено нещо между страните и е следвало да се зачетат от главния архитект, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите. Действително, със сила на присъдено нещо се ползва диспозитивът на решението, но мотивите са неразделна част от него, като съдържащите се именно там указания по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за органа съгласно разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК. Главният архитект на община Варна без да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение е постановил повторен отказ да издаде заявените разрешения, извършвайки отново преценка налице ли са законовите изисквания за това и въпреки, че съдът вече се е произнесъл позитивно по този въпрос. Оспореният административен акт е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК се явява нищожен.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че решението на Административен съд – Варна е правилно по краен резултат в частта, с която административният акт е обявен за нищожен следва да бъде оставено в сила в тази част, с горните коригирищи мотиви, от което произтича правилност на решението и в частта на присъдените разноски. В останалата част, с която съдът е изпратил преписката на Кмета на община Варна, решението е постановено при неправилно приложение на закона и следва да се отмени, като се постанови изпращане на преписката на Главния архитект на община Варна за произнасяне по Заявление рег. № АУ027959ВН/23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Г. Т. ЕООД, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото съдебно решение.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответните страни не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното искане в отговора, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването им.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2674/15.03.2024 г., постановено по административно дело № 1316/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е обявена нищожността на Решение № 201/29.05.2023 г. на Главния архитект на община Варна, и в частта на присъдените разноски.

ОТМЕНЯ Решение № 2674/15.03.2024 г., постановено по административно дело № 1316/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в останалата част, вместо което постановява:

ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на община Варна за произнасяне по Заявление рег. № АУ027959ВН/23.03.2022 г. на „Златни пясъци“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и „Г. Т. ЕООД, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени със съдебното решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ