Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 5275/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Я. К., чрез адв. И., против Решение №900 от 05.03.2024г., постановено по АД №44/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението. Моли за отмяната му.

Ответникът по жалбата - кметът на О. П. - чрез юриск. Грозданова, в писмен отговор и допълнително становище, взима становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни производства във връзка с оспорването, предмет на делото.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано, след като с Решение №280/11.01.2023 по АД №7108/2022 по описа на ВАС е отменено Решение №515 от 15.06.2022 г., постановено по АД №567/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик със същия предмет и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.

С обжалваното пред настоящия касационен състав решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля оспорването на Д. Я. К. срещу заповед № 776/26.04.2021 г. на кмета на О. П. с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 77061.501.69 по КККР, съставляващ УПИ ІІ-69, в кв.6, по плана на [населено място], община Пазарджик, изпълнен от Д. Я. К., даден е едномесечен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неспазването му.

За да стигне до този резултат съдът приел от фактическа страна че: по сигнал за незаконно строителство е извършена проверка в на УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на [населено място], общ.Пазарджик, собственост на Д. Я. К. и резултатите от нея са оформени в констативен акт /КА/ №24 от 26.03.2021г., а именно: в югозападната част на поземления имот е констатиран строеж от „пета категория“, представляващ жилищна сграда, изпълнена в груб вид с размери 16,30 м./7, 90м., с височина до кота стряха 3,80 м. от прилежащия терен. Носещата конструкция е монолитна. Ограждащите зидове са тухлени (тухла „четворка“) – 25 см., обрамчени вертикално със стоманобетонови колони и хоризонтално с бетонови щурцове над отворите за врати и прозорци. Над жилищния етаж от север на юг е изпълнена стоманобетоновата плоча, а над вписаната в средата на новия строеж съществуваща жилищна сграда е запазен таванския дървен гредоред. Липсват изпълнени дограма и мазилки. До кота стреха по контура на цялата сграда е изпълнен тухлен надзид – 60 см. Покривната конструкция е дървена, четирискатна, покрита с керемиди. Строителството е изпълнено без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и при неспазване на задължителния сервитут към съседен имот, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. КА е съобщен на Керенски по реда на 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепването му на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на кметството в [населено място] и О. П. на 26.03.2021г. В законния срок не е постъпило възражение срещу КА. На основание на същия е издадена оспорената заповед, в която Керенски освен като собственик е посочен и като извършител на процесния строеж. Като година на извършване е посочена 2020г и в тази връзка е направен извод от административния орган за неприложимост на 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗУТ.

От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в съответствие с материалния закон. Счел, че първоначално в УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на [населено място], общ.Пазарджик е съществувала жилищна сграда с площ от 46 кв. м., построена без строително разрешение около 1977г., която в последствие от двете страни е пристроена, съответно предмет на оспорената заповед е жилищната сграда, заедно с двете пристройки. И при основната жилищна сграда и при пристройките не е спазено изискуемото отстояние от 3,00 м. до страничната граница на съседния УПИ съгласно чл.31, ал.1, т.1 от ЗТСУ / в сила от 31.03.2001г./, каквото следва да бъде в случая с оглед вида и височината на строителството. Въпреки, че в оспорената заповед е посочена изрично годината на извършване на процесния строеж и с оглед на нея е направен извод за неприложимост на 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗУТ, съдът необосновано приел, че издателят на заповедта не е посочил нито годината на извършване на строежа, нито е изследвал въпроса за неговата търпимост и се заел да стори това. Преценявайки приетите по делото СТЕ, гласни и писмените доказателства / АЧОС №62 от 10.12.2002г., кадастрална карта на [населено място], общ.Пазарджик, одобрена със заповед от 27.10.2020г./, съдът приел, че пристройките към съществуваща от 1977г. жилищна сграда, са изградени след 27.10.2020г. и по тази причина не са търпими и подлежат на премахване. Предвид липсата на строителни книжа за изграждането на жилищната сграда от 1977г. и разположението и в разрез с правилата на чл.31, ал.1, т.1 от ЗТСУ / в сила от 31.03.2001г./, тя също не е търпима и затова подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изведените от съда правни изводи са законосъобразни и обосновани. Наведените в касационната жалба доводи, не представляват касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение и са неоснователни. Дали сградите в съседните на процесния имоти са законно изградени, дали съседите не възразяват срещу процесния строеж, както и твърдяното влошено здравословно състояние на касатора, са доводи неотносими към законовите предпоставки за незаконност на строежа. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение по касацията на първото решение на първоинстанционния съд по спора.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на О. П. в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ. Спазена е предвидената в чл. 225а процедура по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.

Изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. По делото е установено, че първоначално е съществувала жилищна сграда с площ от 46 кв. м., която в последствие от двете страни е пристроена. Предмет на оспорената заповед е жилищната сграда заедно с двете пристройки. Строежът е от пета категория и е извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, по който въпрос не се спори между страните. В административният акт се съдържа кратко твърдение за годината на изграждане на двете пристройки и липсва такова за съществуващата по – стара сграда, като тя не е ясно разграничена, съответно е направен извод за общата им нетърпимост. Проверка за търпимостта на строежа, в този случай, е ѝ задължение на съда, което той е изпълнил. Съдът е изяснил както периода на изграждане на основната сграда, така и на двете пристройки, посочени в заповедта общо като „жилищна сграда“. Годината на изграждане на основната сграда /1977г./ попада във времевия обхват на по 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, отговаря на предвижданията на действащия ПУП, както от 1935, така и от 1998 г., но не отговаря на правилата и нормативите, действали по време на извършването ѝ, съответно е нетърпима. Периодът на установеното изграждане на двете пристройки към основната сграда / след 27.10.2020г./, изключва напълно възможността за преценка на търпимостта им по 16, ал.1, ал.2 и ал.3 и по 127, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. В случаят процесния строеж – основна жилищна сграда и двете пристройки към нея, освен че е незаконен, е нетърпим и подлежи на премахване.

Налице са фактическите основания за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и те са довели до реализиране правомощията на органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и издаване на процесния административен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение по всички съдебни производства по оспорването, предмет на настоящото дело – две първоинстанционни и две касационни, които съдът определя в размер на по 100 /сто/ лева за всяко от тях, и държавна такса за настоящото касационно обжалване – 70 /седемдесет/ лева, или общо в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №900 от 05.03.2024г., постановено по АД №44/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. Я. К., [ЕГН], от [населено място], област Пазарджик, да заплати на О. П. направените разноски по всички съдебни производства, приключили с настоящото решение в размер общо на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ