Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ТПК „Михалково“, с. М., община Д. против решение № 346/ 17.09.2018 г. по адм. дело № 86/ 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което са прогласени за нищожни заповеди № РД-09-493/14.12.2012 г., № РД-09-116/19.03.2013 г. и № РД-09-95/05.03.2014г. на кмета на община Д.. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който протестът против заповедите да бъде отхвърлен или евентуално след отмяната – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав (в този смисъл е искането в жалбата, постъпила на 17.10.2018 г.). Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община Д. не изразява становище.

Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура – Смолян също не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

В частта в която е прогласена нищожността на заповед № РД-09-95/ 05.03.2014 г. на кмета на община Д., решението на Административен съд – Смолян е недопустимо. С посочената заповед кметът на община Д. на основание чл. 64, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) нарежда да се отпише от актовите книги на община Д. имот № 037004, м. „Банята“, землището на с. М., с площ от 2.764 дка, актуван с акт за общинска собственост № 2188/2012 г. Тази заповед не представлява...