Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Домостроителен комбинат - София“ АД, ЕИК 121353182 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Костенец“ № 12, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Г, против решение № 467/02.11.2018 г. на Административен съд – Добрич /АС/, постановено по адм. д. № 292/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 258/02.04.2018г. издаден от служители на отдел „Местни данъци и такси“ при О. К, потвърден с решение № РД-67-216/11.05.2018г. на кмета на О. К в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. и лихви за забава.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/, съдът е придал обратно действие на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗМДТ, изменена с бр. 97/2016 г. на ДВ, в сила от 01.01.2017 г. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. К – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон...