Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 1865/10.10.2018 г. на Административен съд– Варна, постановено по адм. д. № 2623/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000318000632-091-001/12.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 197/17.08.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото, в вкл. в частта за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ДЗЗД „Анхиало 2015“ против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер 1 160 лв. за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ДЗЗД „Анхиало 2015“ – не изразява становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд...