Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в закрито заседание на осемнадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РА. Л. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 1245/2021

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от адв. Б. Б., в качеството му на пълномощник на П. З., с ЕГН [ЕГН] – касационен жалбоподател по адм. д. № 1245/2021 г. по описа на Върховния административен съд. С нея е направено искане за изменение на Определение № 582 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1245 на Върховния административен съд за 2021 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че ответникът по същото дело – Министерски съвет на Р. Б. (МС на РБ) е нарушил разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, подвел е виновно касационните жалбоподатели по делото и е предизвикал обжалване от тяхна страна на разпоредбата на чл. 96, ал. 3, изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП, Правилника/ът), приета с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 36 от 1996 г., издадено на основание пар. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗДвП (отм. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г.). По тези причини и като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, се иска да бъде отменено осъждането по определението, чието изменение се иска, на неговия доверител и касационен жалбоподател Запрянов, да заплати в полза на МС на РБ, съвместно с другия касационен жалбоподател Я. Ш., сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – МС на РБ, чрез процесуален представител И. Г., в писмен отговор, оспорва молбата по чл. 248 ГПК, като неоснователна. Предвид изхода на спора по адм. д. № 1245 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., поддържа становище за неотносимост на чл. 143, ал. 3 АПК към постановеното по същото дело определение. Иска да бъде оставена без уважение молбата за изменение в частта за разноските на Определение № 582 от 24.01.2022 г. по адм. д. № 1245/2021 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Я. Ш. не изразява становище по исканото изменение.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидирано по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С определението, чието изменение се иска, на основание чл. 196, във връзка с чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Я. Ш. и на П. З. за отмяна на разпоредбата на чл. 96, ал. 3, изр. второ ППЗДвП (приет с ПМС № 36 от 05.03.1996 г., обн. в ДВ. бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) и същите са осъдени да заплатят на МС на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Наред с това, производството по адм. д. № 1245 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. е прекратено.

Определението е постановено на 24.01.2022 г. Съгласно чл. 230 АПК то е подлежало на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Съобщението за постановяване на определението с изпращане на препис от същото е връчено на П. З., чрез неговия адвокат Б. Б., на 26.01.2022 г. (л. 396 от касационното дело). Срокът за обжалване е изтекъл на 02.02.2022 г., като в рамките на същия срок Запрянов не е подал частна жалба и по отношение на него определението е влязло в сила.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е входирана във Върховния административен съд на 09.02.2022 г. С разпореждане на

съдията-докладчик по делото от 09.03.2022 г. на Запрянов е дадена възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, да представи доказателства за подаване в срок на молбата за изменение на постановеното определение.

С молба по делото от 25.03.2022 г. П. З. пояснява, че молбата по чл. 248 ГПК е внесена от него на ръка във Върховния административен съд на 09.02.2022 г., като на същата дата той и представляващият го адв. Б. са се явявали в открито съдебно заседание по дело в съда.

Предвид изложеното следва да се приеме, че депозираната на 09.02.2022 г. молба за изменение на Определение № 582 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1245 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. в частта за разноските, е подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, който е преклузивен. С изтичането му се погасява възможността за изменение на определението в частта за разноските от постановилия го съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Ето защо, така предявената молба се явява просрочена. Като такава тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 1814 от 09.02.2022 г. по описа на Върховния административен съд за изменение на Определение № 582 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1245/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. Р. п/ Румяна Лилова