Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М.М, Г.М и Н.М, тримата от [населено място], [община], за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение № 14825/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 14258/2018 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 2114/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3064/2018 г., по описа на Административен съд (АС) - Пловдив.

Ответникът – Главният архитект на община Р., чрез пълномощника си по делото, оспорва искането. С отричащи основателността му доводи моли да бъде отхвърлено и да му се присъди адвокатско възнаграждение, за чието реално изплащане представя доказателства.

Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на установените в чл. 240 АПК срокове и от надлежни страни. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С определение № 2114 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3064/2018 г. АС - Пловдив е оставил без разглеждане като недопустима жалбата против становище на главния архитект на община Р., по искане на АС - Пловдив по адм. дело № 2058/2018 г. за търпимост на строеж "Плътна ограда" в УПИ III-70, кв. 3 по плана на с. Я. и производството по делото е прекратено. Решаващият съд е формирал извод за недопустимост на оспорването поради липса на подлежащо на съдебен контрол административно волеизявление и отсъствие на правен интерес за жалбоподателите от атакуването му - основания по чл. 159, т. 1 АПК.

Недоволни от този изход на спора, М.М, Г.М и Н.М са подали частна жалба срещу определението на АС – Пловдив, с твърдение за неговата неправилност, поддържайки, противно на заключението на съда, че процесното становище притежава белезите на годен за обжалване индивидуален административен акт, засягащ пряко и непосредствено правната им сфера, което обосновава и правен интерес...