Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение №15648/14.12.2018 г. по адм. д. № 1543/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-М.П чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.П срещу заповед № 8121К-8713/11.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в група " Разследване на криминални престъпления" на сектор "Разследване" в Първо районно управление на СДВР за това, че не се явил на работа в два последователни работни дни. Прието е, че нарушението е осъществено на датите 23.05.2017 г. (вторник), 25.05.2017 г. (четвъртък) и 26.05.2017 г. (петък) и 29.05.2017 г. (понеделник). На посочените дати Панов не е ползал редовен платен годишен отпуск, компенсация за извънреден труд или отпуск по болест, липсва и уведомяване по надлежния ред на прекия ръководител.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила по издаването й. Спазен е и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.Зедта съдържа описание на нарушението, кой е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които нарушението е извършено, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Отделно от това заповедта изрично препраща към обобщената справка и становището на комисията, където подробно са изложени допълнителни фактически основания за издаването на акта.

Според съда дисциплинарното нарушение не е безспорно доказано с надлежни доказателствени средства. По преписката има доказателства и не се спори по този факт, че на 25.05.2017 г. Панов е бил в сградата на СДВР във връзка с уреждането на преместването си на друга работа в ГД "БОП", поради което изводът, че на тази дата лицето въобще не е било на работа, е неверен. Следователно дори да се приеме, че служителят е отсъствал от работа на останалите три дати, не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. Липсва и експертна справка, която да удостовери дали видеокамерите на Четвърто РУ за влизане и излизане от сградата са били манипулирани. Съдът е приел също, че разпитаният свидетел Николов няма спомен жалбоподателят да е отсъствал от работа в дните около 24 май, а напротив, той е бил на сутрешните оперативки на целия полицейски състав.

Така постановеното решение е необосновано, като спорният момент по делото е доказани ли са фактическите основания-отсъствие в два поредни работни дни на служителя от работа, за да може да се предизвика правната последица на посочената като правно основание норма "уволнение". В този аспект съдът изобщо не е подложил на обсъждане всичките доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, а приетите за установени от съда фактически констатации не се подкрепят от доказателствата. Необоснован е изводът на решаващия съд, че служителят е бил на работа на 25.05.2017 г, тъй като на тази дата, видно от представената книга за посещения в СДВР служителят е бил в сградата на СДВР от 10.10 ч до 11.00 часа, което не може да се приравни на работен ден, още повече работното място на служителя към тази дата е в Четвърто РУ.Правратно са изтълкувани и показанията на разпитания свидетел Николов в смисъл, че служителят е бил на сутрешните оперативки на целия полицейски състав. Такова заявяване показанията на посочения свидетел не съдържат, нито че същият е бил на определена, конкретна дата на работа. В тази връзка съдът изобщо не е анализирал другите доказателства по делото, в частност обясненията на Е.С, С.А, които са в противоположен смисъл и сочат на отсъствие за времето от 23.05.2017 г. до 29. 05.2017 г., както и отсъствие на проведената оперативка на сектор "Разследване" в сградата на 04 РПУ на 26.05.2017 г. В тази насока към преписката са приложени многобройни обяснения от работещи в групата "Разследване на криминални престъпления" в сектор "Разследване" в посоченото ПУ. Съдът не е подложил на анализ и твърденията на далите обяснения колеги на Панов, че списъкът с техни имена за присъствието му е манипулиран от служителя, нито е поставил на доказване твърдението на далите обяснения, че всъщност посочените дати като присъствени са вписани от самия служител Панов. Не са анализирани и другите представени с преписката доказателства-заповедта за назначаване на служителя в ГДБОП, както и заповедта за нейната отмяна и тяхната взаимовръзка, манипулираният обходен лист, самите обяснения на служителя-жалбоподател за попълването на датите. По отношение на приетото от съда за евентуална манипулация на видеокамерите в Четвърто РУ за влизане и излизане от сградата, то този фактът на манипулация не е доказан, а и съдът не е дал указания за ангажиране на доказателства в тази насока, нито пък жалбоподателят или неговият защитник са направили доказателствени искания в тази насока. С това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по отношение указанията за ангажиране на доказателства и тяхното изключване без надлежно опровергаване.

Предвид изложеното отричането на факта на отсъствие на служителя от работа не е подкрепено нито с доказателства, нито с надлежни аргументи от разглеждащия съд. Както се посочи, съдът изобощо не е анализирал всички доказателства по делото в тяхната съотносимост, като не е направил конкретни фактически установявания върху събраните с преписката доказателства. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации с оглед забраната на чл. 220 АПК. В случая фактът на присъствие или отсъствие от работа на служителя на датите 23.05.2017 г. (вторник), 25.05.2017 г. (четвъртък) и 26.05.2017 г. (петък) и 29.05.2017 г. (понеделник) не е установен от решаващия съд. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №15648/14.12.2018 г. по адм. д. № 1543/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.