Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ, бр.77/2018 г.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), против решение № 3275 от 17.05.2018 г., постановено по адм. д. № 7871/2017 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отменил решението на касатора в настоящото производство и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството по жалбата, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Същевременно е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателката направените разноски.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване, след подробното обсъждане на фактите по спора са направени твърдения, че съдът неправилно е възприел, че в административното производство е следвало да бъде конституирано лицето С.Ц, който не бил клиент на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, който не бил подавал жалби, а клиент на енергийното предприятие бил жалбоподателката В.Ж, която не е изпълнила задължението си да уведоми крайния снабдител с ел. енергия, за промяната на собствеността. По изложените съображения касторът, който в съдебно заседание се представлява от юрисконсулта Церовски, моли съда, да отмени обжалваното решение и остави в сила решението на КЕВР. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява против договорения и платен размер на адвокатското възнаграждение, поискано от ответната страна по касация.
От ответната страна по касация В.Ж от [населено място], чрез адвокат В.В, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него се съдържат възражения, които ответната страна противопоставя на твърденията в касационната жалба. В съдебно заседание ответната страна се представлява от преупълномощената адвокат И.Т, която по представената писмена защита моли съда, да остави в сила обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция по представения списък и доказателствата за тях.
Заинтересованата страна „ЧЕЗ Е. Б“ АД, чрез юрисконсулта Иванова намира касационната жалба за основателна, като поддържа доводите, изложени от процесуалния представител на КЕВР. Твърди, че представляваното от нея дружество е частно и няма възможност да разбере кой е действителния собственик на имота, поради което в общите условия е предвидено задължението на потребителя на ел. енергия да уведоми за смяната на собствеността. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че КЕВР е допуснала нарушение на разпоредбите на чл.35 и 44 АПК, поради което постановеното решение, предмет на жалбата при първоинстанционното разглеждане на спора, правилно е преценено от съда като постановено при неизяснена фактическа обстановка и неконституиране на заинтересовано лице. Счита съдебното решение за правилно и обосновано, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява, че Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от В.Ж против решение № Ж-147 от 1.06.2017 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1, т.7 ЗЕ във връзка с чл.147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само „Наредба № 3“, е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-04-02-268 от 8.09.2016 г., подадена от В.Ж.С е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е преценил, че тя е основателна и е отменил решението на КЕВР, при условията на чл.173, ал.2 АПК.
За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е установил фактите по спора свързани с продажбата на имот, находящ се в гр. П., ул.“ Х. Д“ № 81 от В.Ж на С.Ц, според приложения нотариален акт – лист 18 от делото с дата 12.07.20107 г. Съдът е описал процедурата за разглеждане на жалбата от страна на КЕВР, включително приложения отговор от страна на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, като е приел, че решението на КЕВР е издадено в съответствие с правомощията на Комисията, в съответната форма, поради което било валидно и допустимо, но при издаването му са били допуснати нарушения на административно производствените правила, които са задължавали Комисията да установи фактите по спора. Според съда контролните правомощия на КЕВР й дават възможност да установи причините, поради които прекъсването на електрозахранването на обекта е станало много след срока за който задължението за заплащане на консумираната ел. енергия не е заплащано. Не било установено как и от кого е станало включването самоволно в ел. мрежа, след средството за търговско измерване, как са съставени констативните протоколи, без присъствието на В.Ж, без присъствието на живущите на посочения адрес, а фактурите за служебно начислената ел. енергия, след установеното самоволно включване са били издавани само на името на В.Ж.С е приел, че В.Ж не е изпълнила задължението си да уведоми електроснабдителното дружество, на което е била клиент, за промяната на собственика на сградата, но от друга страна е приел и че „ЧЕЗ Е. Б“ АД като лицензиант на дейността доставяне на ел. енергия от краен снабдител не е изпълнило задълженията си като добросъвестен търговец относно извършените нарушения свързани с незаплащането на потребената ел. енергия, със самоволното и нерегламентирано включване в ел. мрежа, след прекъсване на захранването на обекта с ел. енергия, а се е задоволило единствено да издава фактури на името на жалбоподателката. Поради така изложените съображения съдът е отменил обжалваното решение на КЕВР, като й е върнал преписката с указанията, дадени в мотивите на решението.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От данните по делото правилно е установено, че В.Ж е престанала да бъде собственик на сградата, в която е доставяна ел. енергия с адрес в гр. П., ул. „Х. Димитър“№ 81 на 12.07.2007 г. по силата на Общите условия на „Електроразпределение Плевен“ АД от 2003 г. Въпреки това до 23.11.2016 г., когато служебно е бил прекратен сключения договор за продажба на ел. енергия, според писмо на „ЧЕЗ Е. Б“ АД с изх. № 1202761425 от 20.11.2017 г. – лист 257 от делото, фактурите за ползваната ел. енергия са били издавани на нейно име. Не е било спорно между страните, че „Електроразпределение Плевен“ АД и „Електроразпределение София-област“ АД са се влели в „Електроразпределение Столично“ АД. След това е било извършено отделяне, като част от дейността по обществено снабдяване с ел. енергия е преминала в образуваното „ЧЕЗ Е. Б“ АД към 1.01.2007 г. Това преобразуване е станало в изпълнение на въведеното изискване на законово ниво с § 17 от ПЗР на ЗЕ, изм. обн. в ДВ, бр.74/2006. В ал.5 на § 17 е посочено, че след преобразуването по ал. 1 електроразпределителните дружества придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани с разпределението на електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за разпределение на електрическа енергия, включително възникналите преди преобразуването права и задължения, свързани с регулирането на съответните цени, а обществените снабдители придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия, включително възникналите преди преобразуването права и задължения, свързани с регулирането на съответните цени. От това следва, че „ЧЕЗ Е. Б“ АД е поемател на всички права и задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия на обособената от лицензията територия, за обществено снабдяване с ел. енергия. Въпреки че, първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази насока, като се е позовал на разпоредбите на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), направените от него правни изводи са правилни.
Относно приложението на общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от трите посочени вече електроразпределителни дружества, одобрени с решение на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране № ОУ-096 от 29.11.2006 г., действали към момента на покупко-продажбата на имота, бивша собственост на жалбопоадтелката, в чл.15, ал.1, т.6 е посочено, че потребителят (а не е спорно, че В.Ж е имала това качество, преди да продаде имота) се задължава да уведоми продавача (крайния доставчик на ел. енергия, според чл.1, ал.2 от общите условия) в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя ел. енергия на обекта. Това задължение за клиента или потребителя на ел. енергия В.Ж е съществувало и в общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 7.112007 г., публикувани на страницата на „ЧЕЗ Е. Б“ АД в интернет, в частта им на чл.13, т.5 от тях. От данните по делото е безспорно установено, че в така определения 30 дневен срок В.Ж, след продажбата на имота, не е уведомила крайния снабдител на ел. енергия за извършената промяна на собствеността на имота. В тази връзка са неоснователни всички възражения в писмения отговор и писмената защита на В.Ж, че за нея не е съществувало задължението да уведоми крайния снабдител за извършената промяна. Поради това и правилно първоинстанционният съд е приел, че издаваните фактури са били на нейно име за този период.
От данните по делото безспорно е установено и освен това, че до месец септември на 2009 г. е заплащана използваната ел. енергия в имота. След това заплащане не е имало и едва на 16.11.2011 г. електрозахранването на имота е било преустановено с демонтаж на електромера с № 932 333. Последвало е нерегламентирано включване в ел. мрежа, установено на два пъти от страна на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, за което са били издадени фактури за служебно начислената ел. енергия отново на името на В.Ж. До този период, а и след него съдът е приел, че крайният снабдител и ответник по първоначалната жалба, не е изпълнил задълженията си по чл.42, ал.2 от общите условия, одобрени с решение № ОУ-059 от 7.11.2007 г. от ДКЕВР. Това бездействие от страна на продавача/крайния снабдител с ел. енергия съдът е преценил за недобросъвестно упражняване на правата на търговеца, включително и неизясняване на фактите по спора от страна на КЕВР.
Направените правни изводи са правилни, защото по делото съществуват данни, че „ЧЕЗ Е. Б“ АД е разполагало с данни за ползвателя на имота – С.Ц, видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – лист 236-239 от делото. В него е посочен административният адрес, на който се е намирала сградата на имота, бил е известен и ЕГН на С.Ц (посоченото ЕГН в заявлението, съвпада с това, вписано в нотариалния акт за сделката). В т.14 на края от заявлението е посочено, че задължението на С.Ц е възникнало от незаплащане на консумираната ел. енергия от същия адрес в гр. П., ул.“Х. Д“ № 81. От това заявление може да се направи извод, че електроснабдителното предприятие е имало данни за ползвателя на имота, след като са издавани фактури както на негово име, а така също и на В.Ж за имот, находящ се на един и същи адрес и при добра грижа е могло да установи кой е задължен за заплащането на ползваната ел. енергия, което не е направено.
КЕВР е разгледала жалбата на В.Ж в изпълнение на правомощието си по чл.22, ал.1, т.2 ЗЕ, което е същото както това в чл.142, ал.1, т.2 от Наредба № 3. В мотивите към постановеното от нея решение никъде не са отбелязани правилата за работа с потребителите или общите условия на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, които е следвало да бъдат спазени или които не са били спазени. Правилата за работа с потребителите са част от лицензията, според чл.11, ал.5, т.2 и 3 във връзка с чл.9, ал.1, т.14 и във връзка с чл.14 все от Наредба № 3. Правилата за работа с потребителите на енергийни услуги са част от издадената лицензия според чл.49, ал.2, т.4 от Наредба № 3, както и утвърдените общи условия според т.7 на същата разпоредба, а с чл.79, ал.2, т.1 ЗЕ законодателят е задължил КЕВР да провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии.
В чл.145, ал.1 от Наредба № 3 е указано задължението на КЕВР, че след приключване на проверката по жалбата се изготвя доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към доклада и проекта на решение се прилагат всички събрани по административното производство доказателства. Това задължение на Комисията не е изпълнено, защото тя не е установила становището на лицето С.Ц, при наличието на писмени доказателства относно това, че той е собственик на сградата на ул. „Х.Димитър“ № 81 в гр. П., при наличието на данни за неговото ЕГН, както и кога за първи път „ЧЕЗ Е. Б“ АД е било уведомено от страна на В.Ж, че тя не е собственик на този имот и е направила възражение за начисленото й плащане за неизползваната от нея ел. енергия. КЕВР се е задоволила да преразкаже отговора, даден от „ЧЕЗ Е. Б“ АД, без да извърши каквато и да било проверка по случая, без и да приложи разпоредбите на чл.35 и 44 АПК, тъй като тя е и административен орган, на който са възложени контролни правомощия и за нея важат и правилата на АПК. Несъмнено С.Ц има качеството на заинтересовано лице в административното производство, защото той е собственикът на имота, от който е ползвана ел. енергия, а данните за него, включително и ЕГН са известни и се дължат на събраните от съда писмени доказателства. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно неизпълнение на задълженията на КЕВР за изясняване на фактите по спора и неконституиране на заинтересованото лице.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед на крайния изход на спора искането на касатора и на заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, следва да се уважи в пълен размер. Настоящият съдебен състав не възприема възражението за прекомерност, направено от касатора, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, включително и проявената процесуална активност пред съда, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на В.Ж своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 800 лв.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 3275 от 17.05.2018 г., постановено по адм. д. № 7871/2017 г. от Административен съд София-град.
ОСТАВЯ без уважение искането на Комисията за енергийно и водно регулиране и „ЧЕЗ Е. Б“ АД за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на В.Ж със съдебен адрес в [населено място], [адрес], чрез адвокат В.В, направените разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.