О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1631

гр.София, 04.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №4243 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД против решение № 782 от 27.06.2023 г., постановено по въззивно търговско дело № 964 по описа за 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав, с което е потвърдено решение № 260066 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 383 по описа за 2020 г. на Районен съд-Провадия. С първоинстанционното решение е прието за установено, че З. С. А. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 7274,77 лв., начислена за извършена корекция за неправилно отчетена електрическа енергия за периода от 10.02.2017 г.-30.03.2020 г.

Касаторът счита, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила –основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

2. Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на представен по делото официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните?

3. Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствената сила по чл.179 от ГПК?

З. С. А. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

З. С. А. е оспорил в исковата си молба, че е изразходвал електрическа енергия на стойност 7274,77 лв., която е била начислена заради неправилно отчетена електрическа енергия за периода от 10.02.2017 г.-30.03.2020 г., констатирана при проверка на електромера на 30.03.2020 г. Поискал е да бъде признато за установено, че не дължи тази сума. Искът е бил уважен с решение на Районен съд-Провадия, което е било потвърдено от Варненския окръжен съд. С решение № 50191 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 2624 по описа за 2021 г. на VI ГО на ВКС въззивното решение е било отменено и делото е било върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав с указания за изслушване на техническа експертиза и обявяване на страните, че спорен по делото е фактът за нулевите показания на скрития регистър 1.8.3. на средството за техническо измерване към момента на монтажа на 9.2.2017 г. При повторното гледане на делото е била приета съдебно-техническа експертиза, в която е изяснено, че процесният електромер отчита количеството на преминалата електроенергия по две тарифи-дневна и нощна. При този тип електромери има възможност да се визуализират и допълнителни тарифи-тарифа Т3 или регистър 1.8.3., която се използва само от промишлени абонати. Именно тази възможност на електромера е предпоставка за констатираното софтуерно въздействие, като е променен графикът на работа, така че в определени часове потребената енергия да преминава през невизуализираната тарифа Т3 на регистър 1.8.3. и по този начин да остане невидима за инкасатора и съответно неотчетена. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означава, че съществуват данни за неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на електромера. В случая в тарифа Т3 е отчетена електроенергия в размер на 38585,57 kWh. Осъществено е софтуерно въздействие върху тарифния план на средството за техническо измерване чрез компютър, оптична сонда, софтуер и парола за програмиране на електромера. В резултат от въздействието употребената електроенергия се отчита в тарифа 3, вместо в Т1 и Т2. В публичното съдебно заседание на 13 юни 2023 г. вещите лица са отговорили, че не се съхранява запис от датата на софтуерната намеса. Електромерът е преминал последваща метрологична проверка след монтажа му, което е удостоверено с протокол от „Е. Б. ООС. Заключението от проверката е, че електромерът е изправен и работи. Показани са отчетите на Тарифа 1 и Тарифа 2, но не е била отчетена Тарифа 3. Понеже нищо не е записано в протокола относно Тарифа 3, не може да се приеме, че тази тарифа е отчетена. При това положение е възможно да е имало показания в Тарифа 3 при метрологичната проверка след монтажа. Без отразяване на данни в протокола на „Е. Б. ООД няма как да се предполага дали са съществували количества към този момент в Тарифа 3 или не са съществували. Всеки отговор би бил в сферата на вероятностите. Становището на вещите лица е, че при наличие на отчет на Тарифа 3 в протокола следва да има отразени нулеви стойности, а в случая не е записано нищо.

Въз основа на експертизата Варненският окръжен съд е достигнал до извода, че не е възможно да се установи в кой момент са възникнали показанията в Тарифа 3 и дали това е било преди или след монтажа на електромера на обекта на ищеца. Посочил е, че според протокола за последваща метрологична проверка не е бил осъществен контрол и изчитане на показанията в Тарифа 3 преди монтирането на електромера на обекта на ищеца. Затова е приел за недоказано, че ответното дружество е монтирало измервателно средство без вписани в него показания по Тарифа 3, тъй като подобно отбелязване не се съдържа нито в протокола за монтаж, нито в предхождащия го протокол за метрологична проверка. При липса на доказателства за периода, през който процесните количества електрическа енергия са преминали през средството за измерване, не може да се достигне до обоснован извод, че са отчетени след монтажа, тъй като може да са потребени и от предишен абонат, ползвал измервателното средство десет години преди да бъде монтирано в обекта на ищеца. Ето защо в крайна сметка е счел за основателен отрицателния установителен иск за недължимост на исковата сума за потребена електроенергия при извършена корекция, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

От така изложените мотиви не се установява въззивният съд да се е произнесъл по първия въпрос на касатора и да е отрекъл възможността да се проведе пълно доказване посредством косвени доказателства. Този въпрос съдържа тезата на касатора, че посредством съвкупността от събраните по делото косвени доказателства е провел пълно доказване на факта на монтажа на електромера с нулеви показатели по Тарифа 3. Съответно от този факт следва да се достигне до извода, че изразходваната и отчетена в този скрит регистър енергия е потребена на обекта на ищеца и той дължи заплащането и. Въззивният съд е достигнал до противоположния извод, защото съвкупността от косвени доказателства не е била достатъчно убедителна за пълно доказване на факта. Експертизата и отговорите на вещите лица в откритото съдебно заседание изключват категоричното установяване на спорния факт. Монтирането на електромера с нулеви показатели в Тарифа 3 не може да се докаже и посредством протокола за проверка на електромера от 22.12.2016 г./стр.41 по описа на РС/, защото в този протокол липсват вписани данни за Тарифа 3. Ето защо доказателствената сила на протокола като официален документ се разпростира само относно констатациите за съответствието с изискванията за отчитане на преминалата електроенергия на Т1 и Т2, за които са посочени начални, крайни показатели и допусната грешка. Крайното заключение, че електромерът съответства на изискванията, няма как да се отнася за Тарифа 3, след като в нейната графа не се съдържат записи в колоните за енергия, начални показатели, крайни показатели и грешка, което означава, че проверка на тази тарифа не е извършвана. Щом длъжностното лице не е извършило тези действия по контрол на Тарифа 3, протоколът не се ползва с доказателствената сила по чл.179 от ГПК относно факта за липса на показатели в тази тарифа. Следователно изводът на въззивния съд не противоречи на разрешенията на втория и третия въпрос, дадени в практиката на ВКС, тъй като тези разрешения се отнасят само до факти, за които официалният документ има доказателствена сила.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

З. С. А. не е представил доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба, поради което тези разноски не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 782 от 27.06.2023 г., постановено по въззивно търговско дело № 964 по описа за 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: