О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3056

София,. 17.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4251/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. А. и М. М. А., [населено място], чрез адвокат С. Ц., касационна жалба на Т. В. М. - Ч., [населено място], чрез адвокат С. Б., и касационна жалба, подадена от адвокат С. П. в качеството на особен представител на Д. В. В., срещу решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в. гр. д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 26.07.1999 г. по гр. д. № 6093/1994 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. И. М., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) - Т. В. Ч. /М./, В. И. М., З. И. М. и Велико И. М., последните и като ищци на собствено основание, и С. И. М., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) - А. М. А. и М. М. А., също и ищци на собствено основание, срещу Н. П. Ж., починала в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.): З. З. З., М. З. З. – К., М. В. Х. и Н. В. И.; В. К. П., починала в хода на процеса с правоприемник по чл. 120 ГПК (отм.) С. Й. Ц.; Л. С. Ц. – Х., починала в хода на процеса с правоприемник по чл. 120 ГПК (отм.) К. Х.; С. Й. П.; Д. А. Й., починал в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) Николай Д. Й. и Б. Д. Й.; В. К. В.; М. К. В.; С. С. Ц., починал в хода на процеса с правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) К. С. Ц. и С. С. Ц. – син; както и по-късно конституирания Х. Х. П., искове с правно основание чл. 97, ал.4 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че по гр. д. № 7710/1980 г. на Софийския районен съд са депозирани съзнателно неверни заключения от вещите лица Х. Х. П. и С. И. К., на които е основано решението по делото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу касационната жалба на А. М. А. и М. М. А. са постъпили писмени отговори от адвокат Д. К. в качеството му на особен представител на З. З. З., Н. В. И. и М. В. Х., и от адвокат И. В. в качеството на особен представител на К. С. Ц. и С. С. Ц. – син, в които се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а подадената жалба по същество е неоснователна.

Срещу касационната жалба на Т. В. Ч. /М./ са депозирани отговори от А. М. А. и М. М. А. и от адвокат С. П. в качеството на особен представител на Д. В. В., които се присъединяват към твърденията в жалбата, и от адвокат И. В. в качеството на особен представител на К. С. Ц. и С. С. Ц. – син, адвокат Д. К. в качеството му на особен представител на З. З. З., Н. В. И. и М. В. Х., които оспорват жалбата.

В срок са постъпили и два отговора по жалбата на адвокат С. П. в качеството на особен представител на Д. В. В.. С единият, подаден от А. М. А. и М. М. А., се поддържа, че жалбата е основателна, а с другия, подаден от адвокат Д. К. в качеството му на особен представител на З. З. З., Н. В. И. и М. В. Х. същата се оспорва.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба на адвокат С. П. в качеството на особен представител на Д. В. В., следва да бъде оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес на страната от обжалване на въззивното решение. С определение № 10977 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 13248/2016 г. на СГС Д. В. В. е конституиран в процеса като наследник на починалия ответник по иска В. К. В.. С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове, поради което за страната не съществува интерес от обжалването му. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща правото на обжалване, за която съдът следи служебно и следва да бъде налице във всеки момент до постановяването на окончателен акт в производството.

Останалите две касационни жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), с които се иска установяване на престъпното обстоятелство, че вещите лица Х. Х. П. и С. И. К. съзнателно са депозирали неверни заключения по гр. д. № 7710/1980 г. по описа на СРС, въз основа на които е постановено и решението по делото. С оглед дадените с решение № 180 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1221/2014 г. на ВКС задължителни указания като ответник – необходим другар е конституиран Х. Х. П.. По отношение на искането на ищците за конституиране като ответник по исковете на наследницата на второто вещо лице С. И. К. - В. С. К. – С. е прието, че с оглед предмета на делото - установяване на евентуално реализирано престъпление от вещото лице по чл. 291, ал.1 НК и доколкото наказателната отговорност е лична и ненаследима, наследницата на С. К. няма качеството на необходим другар на ответниците и не е конституирана като страна по делото.

Прието е, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на исковете, тъй като от представените постановления на прокуратурата е установено, че наказателно преследване по отношение на вещите лица не е могла да бъде реализирана поради наличие на пречката по чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК - изтичане на абсолютната давност по чл. 80, ал.1, т.3 НК, и единственият останал ред за установяване наличието на евентуалното престъпно обстоятелство е исковият. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 08.05.1981 г., постановено във втората фаза по извършване на делбата по гр. д. № 7710/1980 г. на СРС, съделителите, ищци в настоящото производство, са осъдени да заплатят надвнесени суми за извършен групов строеж на основание чл. 286 ГПК (отм.), въз основа на приетите заключения на вещите лица. Ищците в съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са установили обективните елементи на престъплението по чл. 291 НК. Приетите при първоначалното разглеждане на делото експертизи не са задължителни за съда. Същите не са разгледани от съда, тъй като е преценил, че доколкото изводите на вещите лица не са основани на доказателствата, послужили при изготвянето на експертизите, чиято невярност се домогват да докажат ищците, а и са изготвени повече от 20 години след релевантния момент, то не могат да установят действителното фактическо състояние на сградата каквото е било към релевантния момент. Не е обсъдено и представеното по прокурорската преписка заключение на тримата експерти от ТОА „Л.“, доколкото то е събрано в друго производство, не по установения от ГПК ред и в този смисъл представлява частна експертиза, а не официален документ. Прието е и че представените постановления на прокуратурата, в които се съдържат данни за евентуалното извършено престъпление по чл. 291 НК от вещите лица по гр. д. № 7710/1980 г., не обвързват съда, тъй като констатациите и фактите, сочени от Прокуратурата, подлежат на проверка въз основа на събраните съответно в наказателното производство или гражданското такова. По тези причини не са доказани нито обективните, нито субективните елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 291 НК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на А. М. А. и М. М. А. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът за правомощията на въззивната инстанция, както и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви, и по-конкретно „длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани още два въпроса: „Следва ли в хипотезата на установителен иск по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) във връзка с чл. 291, ал. 1 НК да се доказва съзнателното изготвяне на заключение с невярно съдържание в случаите, когато изготвянето му зависи изцяло от обективни критерии? Не е ли достатъчно доказването на пълното несъответствие между заключението и обективната действителност?“ и „Представлява ли експертизата на ТОА „Л.“ официален документ, който като изготвена на база заповед РД-00-117/07.05.1992 г. на кметския наместник на ТОА „Л.“ и като събран в хода на административна процедура, развила се пред орган на общинската администрация, следва да бъде кредитиран в цялост от гражданския съд?“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Т. В. Ч. /М./ са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи подробни мотиви за това?“. Твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. „Следва ли в хипотезата на установителен иск по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) във връзка с чл. 291, ал. 1 НК да се доказва съзнателното изготвяне на заключение с невярно съдържание в случаите, когато изготвянето му зависи изцяло от обективни критерии? Не е ли достатъчно доказването на пълното несъответствие между заключението и обективната действителност?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и допълнен със следното: „не е ли достатъчно осъществяването на самото деяние, независимо от това дали е при условията на пряк или евентуален умисъл или небрежност, за да е налице осъществен престъпен състав?“.

3. „Необходимо ли е изготвянето на екзекутивни проекти, за да се извърши преценка дали атакуваното заключение отговаря на действителното положение?“. Твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, е приложимо и във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

С оглед изложеното касационното обжалване трябва да бъде допуснато за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение.

На касаторите А. М. А. и М. М. А., като и на Т. В. Ч. /М./ следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 40 лв., като в противен случай касационните им жалби ще бъдат върнати.

С оглед приетото, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, съдът намира, че производството по ч. гр. д. № 4250/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., образувано по подадената от Т. В. М. - Ч., частна жалба вх. № 279043 от 05.04.2022 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК (чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) определение № 261829 от 21.03.2022г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, следва да се присъедини за общо разглеждане с настоящото дело.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. В. В., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез особения му представител адвокат С. П., срещу решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в. гр. д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд поради липса на правен интерес от обжалването му.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5543 от 20.08.2018 г. по в. гр. д. № 13248/2016 г. на Софийския градски съд.

Указва на жалбоподателите А. М. А. и М. М. А. в едноседмичен срок да внесат 40 лв. държавна такса за разглеждане на делото и да представят вносен документ. В противен случай жалбата им подлежи на връщане.

Указва на жалбоподателката Т. В. М. - Ч. в едноседмичен срок да внесе 40 лв. държавна такса за разглеждане на делото и да представят вносен документ. В противен случай жалбата и подлежи на връщане.

ПРИСЪЕДИНЯВА производството по ч. гр. д. № 4250/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., за общо разглеждане с настоящото дело.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в о. з. или прекратяване.

Определението, в частта му за оставяне без разглеждане на касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

Определението е окончателно в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.