О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3179

гр. София, 24.10.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Атанас Кеманов

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 4257 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д. срещу определение № 562 от 21.06.2023г. постановено по ч. гр. д.№407/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1371 от 30.04.2023г. по гр. д. № 5962/2022г. на Пернишки районен съд. С последното е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 341, ал.2 ГПК за включване в делбената маса на недвижим имот - пасище в землището на [населено място], местн. „Г. б.“, с площ 11,945 дка, поземлен имот № * по картата на землището и е разпоредено образуване на отделно производство за делба на този имот.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, постановено в противоречие с т.3 на ППВС №4/1964г., която има друго съдържание. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се твърди, че т.3 на ППВС № 4/1964г. не е приложима. Цитирана е т.4 от същото постановление, която според касатора е относима към спора. Правен въпрос не е формулиран.

Ответницата по частната жалба Р. С. не взема становище.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице.

П. П. районен съд е предявен иск за делба от Р. С. против Д. Д. на урегулиран поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда и стопански сгради. Ищцата сочи, че притежава 1/4 ид. ч. по наследство от баща си Т. С., а ответникът притежава 1/4 ид. ч. също по наследство от баща си Т. С., а останалите 2/4 ид. ч. притежава по силата на две правни сделки.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил искане по чл. 341, ал.2 ГПК за включване в делбата на земеделски имот - пасище от 11,945 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на Д. С. М.. Видно от приложеното удостоверение за наследници, че Д. С. М. е починал 2003г. и прекият наследодател на страните Т. Д. С. е един от неговите наследници, наред с други лица.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане. Изтъкнал е, че целта на разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК е да се осигури възможност всеки наследник да получи дял в натура. Когато се включва в делбената маса имот, притежаван от наследодателя в съсобственост с други лица, каквато е хипотезата на чл. 345 ГПК, тази цел не може да бъде постигната. В случая не е направено искане за конституиране на другите съсобственици на имота, поради което не може да се стигне до паралелна делба. Затова е счел, че следва да се откаже включването на имота в делбената маса по настоящето производство и да се отдели молбата на ответника за образуване на отделно делбено производство.

Пернишки окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил определението на първата инстанция. На първо място е развил съображения относно допустимостта на подадената частна жалба с оглед на това дали постановеното от районния съд определение подлежи на обжалване. Изтъкнал е, че възможността да се включат и други имоти в делбената маса, така че в един процес да се прекрати съсобствеността върху всички сънаследствени вещи, е израз на основният принцип на делбеното производство всеки съделител да получи дял в натура. Позовал се е и на практика на Върховния касационен съд и е приел, че определението, с което се отказва включване на допълнителни имоти в делбената маса, подлежи на самостоятелно обжалване. По същество е намерил обжалваното определение за правилно, доколкото соченият имот е съсобствен с трети лица и съгласно чл. 345 ГПК ако не бъде извършена делба с третите лица преди съставяне на разделителен протокол, имотът се изключва от делбата. Позовал се е на ППВС № 4/1964г., т.3, според която делбата с третото лице може да се извърши в същото производство, т. е. посредством паралелна делба на всички имоти между техните съсобственици. Счел е, че в настоящия случай с включването на този имот в делбената маса няма да се осигури по-голяма възможност за получаване дял в натура, а само ще се усложни производството. Затова е приел, че делбата на страните с останалите наследници на Д. С. М. следва да се извърши в отделно производство.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. счита, че такива не са налице.

Жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос, а се позовава на погрешно прилагане на разрешението в т.3, а не в т.4 от ППВС № 4/1964г. Такова погрешно прилагане не е налице. Както касаторът, така и въззивния съд визират едно и също разрешение в постановлението и то е по приложението на чл. 283 ГПК/отм./, сега чл. 345 ГПК, за хипотезата когато в наследството са включени имоти, които наследодателят притежава в съсобственост с трети лица. В диспозитива на постановлението това е точка четвърта, а в мотивите е точка трета и това различие води до сочената грешка. Възприетото от въззивния съд не е в отклонение с даденото разрешение в постановлението на Пленума на ВС. Съдът е разгледал възможността за паралелно извършване на делбата на съсобствения между страните имот и имота, притежаван от наследодателя в съсобственост и е счел, че това само ще усложни процеса, без да доведе до целения от разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК резултат - по-голям брой делбени имоти и оттам осигуряване възможност всеки съсобственик да получи реален дял. Поради това, без да прегражда осъществяването на правото на делба, е постановил делбата на допълнително посочения имот, съсобствен с трети лица, да се извърши в отделно производство. В този смисъл е и посочената в определението практика на Върховния касационен съд - определение № 102 от 02.06.2017г. по ч. гр. д. № 1306/2017г. на ІІ г. о., в което е разгледан идентичен случай.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 562 от 21.06.2023г. постановено по ч. гр. д.№407/2023г. на Пернишки окръжен съд по частната касационна жалба на Д. Т. Д..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: