O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4293

гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4276/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „Алианц България” АД чрез пълномощник адв.С. М. , срещу определение № 254 от 14.07.2023 г. по в. т.д. № 356/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 109 от 27.03.2023 г, в частта за разноските, като се присъди в полза на дружеството сумата 6000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС .

Макар с оглед изхода на делото на ответника да се следват разноски , въззивният съд е отказал присъждането им, тъй като представените доказателства не установяват реалното им извършване. Издадената от Адвокатско дружество „А.Д. ,Р.Г. и съдружници” фактура №5883/27.04.2022г.,не доказва факта на реално плащане на адвокатското възнаграждение, още повече, че в нея е предвидено плащането да стане по банков път. Не дава информация за плащане на възнаграждението и представен документ,/лист 28-ми по въззивното дело/,който съдържа данни само за преведена обща сума по банкова сметка на адвокатското дружество и изброяване на номерата на фактурите, послужили като основание за плащането, но не става ясно дали общата сума включва и какъв е размера на платеното възнаграждение. В документа са изброени само номера на фактури, без посочване датата на всяка фактура, при което остава неясно дали в случая посочената в документа фактура с №5883 е действително сочената...