О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2945

С.,12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4362 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 4165 от 25.07.2023 г. по в. гр. д. № 7376/2021 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, е потвърдено решение № 20054829 от 28.02.2021 г. по гр. д. № 73962/2019 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 50 състав, с което е признато за установено по отношение на ответника А. Е. А., че ищецът В. Б. П. е собственик на 64,812 % ид. части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. ,,Ц. С.” № 95 и искът за собственост е отхвърлен за разликата от 18.368% идеални части от същия имот.

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор [№], като спорът се концентрира върху въпроса каква е идеалната част от имота, която притежава всеки от тях.

С нотариален акт за продажба № 162/15.10.1946 г., том X., рег. № 3162, дело № 2896/1946 г. на нотариус при Софийски областен съд, Б. и В. Г. Пончеви са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от дворно място 434 кв. м., заедно с две сгради, построени върху дворното място, а именно: първата “а”, построена върху 94 кв. м. вътре в двора, и втора постройка “б” с лице към улицата, застроена площ само сградата от 50.80 кв. м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том XV, дело № 2821/1969 г., Б. Г. П. и В. Г. П. са продали на М. А. Л. следния техен недвижим имот: 18/100 идеални части от първия (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находяща се в [населено място], [улица], който партерен етаж е част от двуетажна жилищна сграда, означена с буква “а”, намираща се във вътрешната част на двора, заедно с 9/100 идeални части от общите части на сградата и 8/100 идеални части от дворното място, цялото с площ от 434 кв. м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том III, дело № 413/1975 г. на нотариус при СРС, Б. Г. П. е дарил на дъщеря си С. Б. Д. свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 идеални части от едно жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се [населено място], [улица], целият етаж със застроена площ от 94 кв. м., който етаж е част от двуетажна жилища сграда, застроена във вътрешната част на двора, заедно с 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том III, дело № 414/1975 г. на нотариус при СРС, Б. Г. П. е дарил на сина си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от едно жилище, заемащо целия втори надпартерен етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се в [населено място], [улица], целият етаж със застроена площ от 94 кв. м, който етаж е част от двуетажна жилища сграда, застроена във вътрешната част на двора, заедно с 23.5/100 идеални части от общите части на сградата, и 23/100 идеални части от дворното място.

В резултат на извършените дарения от 18.01.1975 г., Б. Г. П. се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество в полза на децата си С. Д. и В. П., като всеки от тях е станал собственик на по 23/100 идеални части от дворното място.

С протоколно определение от 24.02.1978 г. по гр. д. № 12683/1977 г. по описа на СРС е одобрена съдебна спогодба, по силата на която С. Б. Д. е получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилище, разположено в източната и западната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ на това жилище 40 кв. м., заедно с прилежащите към него едно избено помещение в източната част на сградата, 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място; В. Г. П. е получил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилище, разположено в западната част на първия (партерен) етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, със застроена площ на жилището 35 кв. м., заедно с прилежащите към него едно избено помещение в западната част на сградата, 20.765/100 идеални части от общите части на сградата и 27.188/100 идеални части от дворното място; М. А. Л. е получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилището, разположено в източната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, заедно с 9/100 идеални части от общите части на сградата и 8/100 идеални части от дворното място.

Във връзка с наведеното във въззивната жалба възражение, че след извършената делба на първия етаж се е стигнало до очевидно несъответствие между разпределените жилища и идеалните части от дворно място към тях, е посочено, че съдебната спогодба по делбеното дело представлява по естеството си двустранен договор. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, както и последиците й, приравнени на влязло в сила решение по силата на чл.234, ал.3 ГПК, не променят договорния й характер, като съдът не разполага с правомощие служебно да се произнася по въпроса за действителността на договора. При иск за собственост, по който ищецът сочи като правопораждащ факт договор за доброволна делба, съдът няма право да извършва преценка за действителността на договора по чл.75, ал.2 ЗН, без въведено от ответника възражение за нищожност на сделката. С оглед изложеното въззивния съд е приел, че по силата на съдебната спогодба от 24.02.1987 г. С. Д. е получила 23/100 идеални части, В. П. – 27.188/100 идеални части, а М. Л. – 8/100 идеални части от дворното място.

С договор за дарение от 21.02.2001 г., сключен с нотариален акт № 13, том I, рег. № 427, дело № 12 от 2001 г. С. Б. Д. е прехвърлила в полза на брат си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 идеални части от жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 22/100 идеални части от общите части на сградата и 23/100 идеални части от дворното място.

През 1981 г. с договор за продажба по реда на гл. II ЗСГ, обективиран в нотариален акт № 31/1981 г., В. П. е продал на С. К. Д. 1/2 идеална част от втори етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 49.47 % идеални части от общите части на сградата и 49.47 % идеални части от 75.15 % идеални части от дворното място. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията, дадени в. л. П. в проведеното открито съдебно заседание пред първата инстанция, визираните в нотариалния акт “49.47 % идeални части от 75.15 % идеални части” се отнасят за целия втори етаж на процесната сграда. Взето е предвид решение за определяне цената на недвижим имот по чл.16 ЗСГ и чл.34 ППЗСГ - за 1/2 идеална част от втория етаж от къщата са определени 18.812 % идеални части. Въззивният съд е приел, че В. П., като собственик на 1/2 идеална част от втория етаж, с договора за продажба по реда на гл. II ЗСГ е прехвърлил на С. К. 18.812 % идеални части от дворното място (1/2 от 37.18 % идеални части).

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 46, том I, рег. № 1025, дело № 40 от 2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 111, том I, рег. № 2013, дело № 87 от 2017 г., наследниците на С. Д. са продали на ищеца В. Б. П. притежаваната от тях 1/2 идеална част от втори етаж на двуетажна жилищна сграда, вътре в двора, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 49. 47 % идеални части от общите части на сградата и 49.47 % идеални части от 75.15 % идеални части от дворното място.

При тези данни въззивният съд е приел, че по силата на извършените разпоредителни сделки – договор за дарение от 18.01.1975 г. (в резултат на който ищецът получава 23 % идеални части от правото на собственост върху дворното място), договор за дарение от 21.02.2001 г. (при който получава още 23 % идеални части от правото на собственост върху дворното място) и договорите за покупко-продажба от 19.05.2017 г. и 18.09.2017 г. (при които получава 18.812 % идеални части от правото на собственост върху дворното място), ищецът се легитимира като собственик на 64.812 % идеални части от процесното дворно място. Прието е, че представеният нотариален акт № 177, том I, рег. № 2486, дело № 143/2018 г., съгласно който В. Б. П. на основание чл.587, ал.1 ГПК е признат за собственик на основание дарение и покупко-продажба на 83.18 % идеални части от процесното дворно място, не го легитимира като собственик на спорната идеална част. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца В. Б. П..

Жалбоподателят поддържа, че при продажбата по ЗСГ от 1981 г. съсобственикът В. П. е притежавал 46 % ид. части от дворното място и затова не е имало пречка да се разпореди с 49,47 от 75,15 % ид. части или с 37,18 % ид. части от цялото дворно място. Съдът не е имал основание да се довери на необоснованото заключение на вещото лице, че в действителност с тази сделка са прехвърлени по-малко идеални части. Необоснован бил изводът на вещото лице, а оттам и на съда, че към втория етаж от къщата принадлежат само 37,18 % ид. части от мястото, а към първия етаж, който е с много по-малка площ - 63 % ид. части от мястото. Необоснован бил изводът на съда, че процентът на мястото, припадащо се към втория етаж, е определен в представената преписка за продажба по ЗСГ на 18,82 % ид. ч. Представените решения за определяне на процента идеални части били без дата и без подпис. Съдът оставил без уважение искането на жалбоподателя да се изискат в оригинал всички писмени доказателства. Освен това жалбоподателят поддържа, че при извършване на делбата от 1977 г. била допусната грешка в изчисляване на припадащите се към обекта на В. П. идеални части от дворното място. Към неговия обект на първия етаж имало само 8,82 % ид. части от дворното място и само толкова идеални части неговите наследници С. С. и З. М. са могли да прехвърлят на ответника А. А. с нотариален акт от 2002 г.

В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за допускане на доказателства пред втората инстанция и за правомощията на въззивната инстанция при постановяване на съдебното решение да направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, исканията и възраженията на страните. Жалбоподателят счита, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на ППВС № 1/53 г., ППВС 7/65 г., ППВС 1/85 г., решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д.№ 1413/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр. д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр. д.№ 536/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.

Ответникът в производството А. Е. А. оспорва жалбата. Счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване без оглед цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.

Всички доказателства, от които зависи изходът на правния спор, са представени по делото, затова въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия процесуалноправен въпрос, който е свързан с тезата, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Преписката за продажба по ЗСГ е представена в заверено от страната ксерокопие, затова съдът не е имал основание да не я зачете. Освен това въззивният съд е мотивирал своето решение в съответствие с практиката на ВКС, че той е длъжен да направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, исканията и възраженията на страните. Ето защо не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Данните по делото сочат, че дворното място няма характер на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като първоначалните собственици са прехвърляли идеални части от него, без да спазват правилото на чл.40 ЗС. Това се установява както от съдебната спогодба-делба от 1978 г., според която отделните собственици на първия етаж от сградата имат общо 58,188 % идеални части от мястото, така и от преписката за продажба по ЗСГ, според която собствениците на втория етаж от сградата имат общо 41,812 % ид. части от мястото – толкова, колкото са посочени в оценителния протокол на стр. 77 от първоинстанционното производство, по който е извършена продажбата по ЗСГ. Същите 41,812 % от дворното място общо за собствениците на втория етаж от сградата следват и от решението на стр.80 за определяне на оценката на продаваната по ЗСГ собственост на В. П. – Ѕ ид. част от втория етаж на сградата и 18,812 ид. части от дворното място, при съобразяване, че към този момент собственик на другата Ѕ ид. част от втория етаж и на 23 % ид. части от дворното място е бил ищецът В. П. по силата на дарението, извършено от неговия баща с нотариалния акт № 56/1975 г. Така сборът на идеалните части от дворното място, които притежават собствениците на втория етаж, е 41,812 % /18,812 + 23/. Затова отказът на съда да допусне експертиза, която да определи припадащите се идеални части от дворното място към всеки от отделните обекти в сградата, не противоречи на практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен да допусне доказателства /експертиза/, когато тя е от значение за изхода на делото и когато трябва да приложи служебно императивна материалноправна норма. В случая нормата на чл.38 ЗС е неприложима по изложените по-горе съображения.

Първоначално В. П. е притежавал 1/2 ид. част от процесното дворно място. С продажбата от 1969 г. в полза на М. Л. той се е разпоредил с 4% ид. части от мястото /1/2 от 8/100/ и са му останали 46 % от мястото /50% - 4%/. Още през 1974 г. е била образувана преписка за продажба по ЗСГ по отношение на В. П.. Междувременно със съдебната спогодба от 1978 г. В. П. е запазил за себе си като собственик на апартамент от първия етаж на сградата 27.188 % идеални части от дворното място. Именно остатъкът от 18,812 % ид. части е бил оценен в преписката по ЗСГ във връзка с продажбата на правата на В. П. във втория етаж от сградата и на притежаваната от него част от дворното място /решението за определяне на оценката на стр. 80 от първоинстанционното производство - 46%-27,188 % = 18,812 %/. Обстоятелството, че в договора за продажба по ЗСГ от 1981 г. е посочено, че В. П. прехвърля 1/2 идеална част от втория етаж, заедно с 49.47 % идеални части от 75.15 % или 37,18 идеални части от дворното място, не може да бъде зачетено от съда, тъй като с тази продажба се прехвърлят повече права от тези, което В. П. е запазил за себе си като собственик на продаваната по ЗСГ Ѕ идеална част от жилище на втория етаж от сградата. Продажбата по ЗСГ е приключила след делбата и по тази причина В. П. е прехвърлил по ЗСГ само тази част от дворното място, която му е останала, т. е. която не е запазил за себе си като собственик на първия етаж от сградата. Именно правата върху дворното място в размер на 27,188 %, които В. П. е запазил за себе си при делбата на първия етаж от сградата през 1978 г., са били признати на неговите наследници С. В. С. и З. В. М. с констативния нотариален акт № 55 от 14.12.2002 г. и са били прехвърлени на ответника А. А. с нотариалния акт за дарение № 76 от 19.12.2002 г. Купувачката по ЗСГ С. К. Д., от която черпи права ищецът В. П., не е могла да му прехвърли повече права от това, което продавачът В. П. е имал като остатък, след като е запазил за себе си 27.188 % от мястото с делбата от 1978 г. Продажбата по ЗСГ има вещен прехвърлителен ефект само за 18,812 % ид. части от дворното място и само тези идеални части наследниците на С. Д. са могли да прехвърлят на ищеца В. П. с нотариалните актове за продажба от 2017 г. Именно това са и правата, които са признати от съда в производството по настоящото дело, заедно с правата, които В. П. има по силата на двете дарения от 1975 г. и 2001 г. / 18,812 + 23 + 23 =64,812 %, колкото е признал съдът/.

В обобщение – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото на ответника А. А. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство.

А. А. е направил разноски за касационното производство в размер на 6000 лв. с включен ДДС по договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023 г. С молба вх. № 3555/27.02.2024 г. В. П. е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Като отчете материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че възражението за прекомерност е основателно. Адвокатското възнаграждение, което се дължи на ответника, следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК на 1500 лв., с включен ДДС.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4165 от 25.07.2023 г. по в. гр. д. № 7376/2021 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав.

ОСЪЖДА В. Б. П. от [населено място], ул.“ 6-ти септември“ № 9, ет.3 да заплати на А. Е. А. от [населено място], [улица], сумата от 1500 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: