7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1026

гр. София, 23.04.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1618 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. А. от [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, срещу решение № 85 от 07.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 71/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. С посоченото решение е потвърдено решение № 11 от 07.06.2023 г. по т. д. № 341/2021 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлен предявеният от К. М. А. против „Шанс 166“ ООД иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата 42 174.75 лв., претендирана като припадаща се на ищцата наследствена част от равностойността на дружествения дял на наследодателя й М. В. А. от капитала на „Шанс 166“ ООД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е основал изводите си на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, в което равностойността на дела на починалия съдружник (наследодател на ищцата) е изчислена въз основа на отразената в баланса стойност на активите на дружеството, и незаконосъобразно е отказал да допусне експертиза за определяне на действителната равностойност на дела към момента на смъртта на съдружника съобразно пазарната оценка на активите. Излагат се доводи, че в качеството на наследник на починалия съдружник ищцата има право да получи дела на наследодателя си, изчислен по действителна пазарна цена, тъй като в случая делът има характер на ликвидационен по аргумент от чл.97 ТЗ и съобразяването на балансовата стойност на активите ощетява съдружника, респ. неговия наследник. Развиват се и оплаквания за недостоверност на баланса и на счетоводните документи на дружеството, на които е базирано заключението на експертизата.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че при разглеждане на делото въззивният съд е разрешил следните значими за изхода на делото въпроси в явно противоречие със задължителната практика на ВКС : „1. Следва ли активите на дружеството при прекратяване на дружествените отношения на съдружник при смърт да бъдат оценени по пазарна оценка; 2. Следва ли въззивният съд да приема като писмени доказателства съставен нетен баланс с нанесени поправки и разлики между баланс и оборотна ведомост по отношение на активите; 3. Задължение ли е на съда да допуска поисканите от страните доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора, а именно - съставяне на счетоводна експертиза, която да оцени активите на дружеството по пазарна оценка; 4. Каква следва да бъде оценката на активите в съставения нетен баланс при смърт на съдружник“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Шанс 166“ ООД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради съответствието му с константната практика на ВКС по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от К. М. А. против „Шанс 166“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че тъй като според баланса на ответното дружество към края на месеца, през който е настъпила смъртта и е прекратено членството на съдружника М. А. - баща на ищцата, стойността на актива е била по-ниска от стойността на пасива, дружеството не е разполагало с имущество, от което да се изплати равностойността на дела на починалия съдружник, и поради това предявеният иск по чл.125, ал.3 ТЗ е неоснователен.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че наследодателят на ищцата М. А. е бил съдружник в „Шанс 166“ ООД до смъртта си на 07.10.2017 г., като е притежавал 50 % от дяловете в капитала на дружеството. С решение от 09.12.2017 г. общото събрание на съдружниците в „Шанс 166“ ООД е взело решение за отказ да се приемат за съдружници наследниците на М. А., както и да им се изплати равностойността на дела на наследодателя им по съображения, че според счетоводния баланс към 31.10.2017 г. пасивът на дружеството превишава активите.

Въззивният съд е съобразил приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебносчетоводна експертиза, изготвено след анализ на счетоводните документи на дружеството (в т. ч. оборотна ведомост и отчет за приходите и разходите в периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г., извлечение от с/ка 411 за задължения и вземания на дружеството, инвентарна книга, амортизационен план и баланс към 31.10.2017 г.), според което към 31.10.2017 г. чистата стойност на имуществото на „Шанс 166“ ООД, определена по балансова стойност, е отрицателна величина (- 8 813.25 лв.). Вещото лице, изготвило заключението, е обяснило, че в баланса всички активи и пасиви са отчетени коректно, че осчетоводяванията са извършени надлежно без отклонения и неточности, че балансовата стойност на дълготрайните материални активи е близка до тяхната пазарна оценка, че включените в баланса вземания са реални, събираеми и без индикации за обезценка, а задълженията към доставчиците са реално отразени и коректно оценени. В заключението е посочено, че по междинния баланс към 31.10.2017 г. активите на дружеството са на стойност общо 281 487.24 лв., в т. ч. ДМА на стойност 186 328.12 лв., определена след приспадане на амортизационни отчисления, надлежно отразени във водената от дружеството инвентарна книга и в изготвен амортизационен план. При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че подлежащите на амортизация активи, ако са напълно амортизирани, имат нулева стойност и не намират отражение в баланса. Според заключението, пасивът на дружеството към 31.10.2017 г. е на стойност 290 300.49 лв. и е формиран от задълженията, без включване на собствения капитал, на резерва и на финансовия резултат. След съотнасяне на актива към пасива вещото лице е констатирало отрицателен чист актив от - 8 813.25 лв. Въззивният съд е преценил, че заключението е обективно и обосновано, поради което е кредитирал съдържащите се в него констатации.

С въззивната жалба ищцата е поискала да се допусне повторна счетоводна експертиза и „оценъчна експертиза“ за установяване на пазарната стойност на притежаваните от дружеството - ответник дълготрайни материални активи. След като е констатирал, че в исковата молба ищцата не е твърдяла, че дружественият дял на наследодателя й следва да се остойностява по пазарни цени, и не е ангажирала експертиза за изготвяне на междинен счетоводен баланс на дружеството с отразяване на пазарната стойност на активите, съдът е преценил, че искането за допускане на експертизи е преклудирано, и го е оставил без уважение.

Въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд се е произнесъл, че в качеството й на наследник на починалия съдружник М. А. ищцата има право да получи равностойността на дела от имуществото на дружеството, съответна на дяловото участие на нейния наследодател в капитала и съразмерно на нейните наследствени права, но изплащането на равностойността е възможно само при условие, че стойността на активите надвишава стойността на пасивите, т. е. ако чистият актив, съставляващ база за изчисляване на равностойността на дела, е положителна величина. При преценката за стойността на чистия актив въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, уреждаща по императивен начин меродавния за определяне на равностойността на дела момент, и се е позовал на константната практика на ВКС по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ, според която е недопустимо изчисляването на дела да се извършва съобразно стойност на активите на дружеството, различна от тяхната балансова стойност (цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти). Доводът на ищцата, че меродавна за определяне на равностойността на дружествения дял е пазарната стойност на активите, е преценен от въззивния съд като неоснователен и лишен от опора в Търговския закон, както и в относимата практика на ВКС. Въззивният съд е изложил съображения, че по пазарни цени на активите се изчислява ликвидационният дял на съдружника, който е различен от дружествения дял и се полага на съдружника при ликвидация на дружеството, съпътствана с осребряване на неговото имущество с цел удовлетворяване на кредиторите и изплащане на ликвидационните дялове на съдружниците съобразно дяловото им участие. За неуместно съдът е счел позоваването от страна на ищцата на практиката в решение № 113/14.08.2017 г. по т. д. № 1407/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено след допуснато касационно обжалване по въпроса за имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в събирателно дружество /СД/. В посоченото решение е изразено становище, че по своето съдържание правото на дял от имуществото на СД, уредено в чл.97, ал.2 ТЗ, наподобява правото на ликвидационен дял и поради еднаквото съдържание на двете права стойността на дела на напускащ/починал съдружник в СД се определя на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент средни пазарни цени. Поставяйки акцент върху проведеното в мотивите към решението разграничение между правната уредба в чл.125, ал.3 ТЗ и тази в чл.97, ал.2 ТЗ, въззивният съд е заключил, че цитираната съдебна практика е неотносима и не подкрепя тезата на ищцата за необходимост от остойностяване на дела на наследодателя й по средни пазарни цени.

В съответствие с възприетите правни разрешения въззивният съд е формирал решаващия си извод, че след като чистият актив на дружеството - ответник, изчислен при съобразяване на балансова стойност на активите към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение на наследодателя на ищцата, е отрицателна величина, предявеният иск по чл.125, ал.3 ТЗ е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - В. Т. въззивно решение

Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси под номер две и три не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Въззивният съд е основал решаващите си изводи на заключението на съдебносчетоводната експертиза, а според констатациите в заключението междинният баланс на ответното дружество, изготвен в съответствие с изискването на чл.125, ал.3 ТЗ, отразява вярно и коректно действителното съдържание на активите и пасивите на дружеството, както и релевантната за приложението на чл.125, ал.3 ТЗ стойност на активите. При формиране на изводите си съдът не се е позовал на баланс на дружеството „с нанесени поправки и разлики с оборотната ведомост по отношение на активите“ (в какъвто смисъл е зададеният въпрос номер две). Отказът на въззивния съд да допусне повторна счетоводна експертиза и „оценителна експертиза“ за пазарната стойност на активите като база за изчисляване на равностойността на дела по чл.125, ал.3 ТЗ не е резултат от неизпълнение на задължението на съда да допусне поискани от страните доказателства от значение за правилното решаване на спора. Недопускането на експертизите е обусловено от преценката на въззивния съд за настъпила преклузия на заявеното с въззивната жалба на ищцата доказателствено искане, както и от изразеното в мотивите към решението виждане, че пазарната стойност на активите не може да служи като база за остойностяване на дела на починалия съдружник. Поради несъответствие на обсъжданите въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Въпросите под номер едно и номер четири са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но противно на твърденията в изложението, те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (каквато не се сочи от касатора). Според константната практика на ВКС по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ (решение № 100/07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на І т. о., решение № 120/10.07.2012 г. по т. д. № 781/2011 г. на ІІ т. о., решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ІІ т. о., решение № 206/06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г. на ІІ т. о., решение № 180/26.03.2021 г. по т. д. № 2602/2019 г. на ІІ т. о. и др.), при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в ООД, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, а не по пазарна цена; Изчисляването на стойността на дружествения дял въз основа на пазарната цена на активите е възможно само в случай на ликвидация на дружеството като последица от неговото прекратяване, когато наличните активи ще бъдат осребрени по пазарната им стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответен на дяловото му участие ликвидационен дял; В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и на резервите, а изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив; Законодателят императивно е определил в чл.125, ал.3 ТЗ конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника; Изплащането на равностойността на дружествения дял се извършва тогава, когато сумата на актива превишава сумата на тази част от актива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника в дружеството; В случай, че сумата на актива е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати припадащата се част от дела.

В решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 10/10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., по отношение на компонентите от баланса, които имат значение за изчисляване на равностойността на дела в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ, е пояснено, че от актива на счетоводния баланс следва да бъдат взети стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, другите нематериални активи и краткотрайните материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството без записванията на собствения капитал и на резервите, като изчислението се извършва на базата на така нар. „чист актив”.

Въззивният съд се е позовал на част от съществуващата практика на ВКС, в която са възприети посочените по-горе правни разрешения, и е постановил решението си в съответствие с нея, което изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тезата на касатора, че равностойността на дела на починалия съдружник следва да бъде определена при съобразяване на пазарната оценка на активите на ответното дружество, е аргументирана с произнасянето в постановеното по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 113/14.08.2017 г. по т. д. № 1407/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. Формираната с това решение практика на ВКС е неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор, както правилно е преценил и въззивният съд, тъй като е във връзка с приложението на чл.97 ТЗ и не дава отговор на релевантни за приложението на чл.125, ал.3 ТЗ въпроси.

По изложените съображения решението по в. т. д. № 71/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. не следва да се допуска до касационно обжалване.

В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК ищцата - касатор следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 000 лв. (платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.09.2023 г.).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 07.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 71/2023 г. на Апелативен съд - В. Т.

ОСЪЖДА К. М. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.2, да заплати на „Шанс 166“ ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.6, сумата 1 000 (хиляда) лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :