О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4224

София, 23.09.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 918 / 2025 година

Постъпила е молба вх. № 13281 от 15.07.2025 г., подадена от касаторката Р. Н. Б., ЕГН [ЕГН], с която заявява, че прави отказ от касационната жалба, подадена против въззивно решение № 1165/18.11.2024 г. по в. гр. д.№ 20241000501285 на Софийски апелативен съд.

Предвид заявеното десезиране на съда поради отказ от касационната жалба, касационното производство следва да се прекрати. Не е заявен отказ от иска, поради което не се обезсилват постановените решения по спора.

Ответницата по касация е претендирала с отговора деловодни разноски. На основание чл. 78, ал.4 ГПК такива й се дължат при прекратяване на делото, ако причината не е постигнато споразумение между страните. Настоящият казус не попада в това изключение.

Молителят прави възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за неоснователно. Уговореното с договора за правна помощ и платено по банков път възнаграждение е 1900 лв. Приблизително такова е и уговореното възнаграждение за пълномощника на касатора. Отказът е направен след изготвяне на отговор по касационната жалба. Цената на иска е 125 лв., като са предявени иск по чл. 42 б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН и иск по чл. 108 ЗС, ведно с искане по чл. 537 ГПК. Като съобразява цената на иска, факта, че са предявени два иска и искане за отмяна на констативен нот. акт, както и това, че пълномощника на ответницата е изготвил отговор на касационната жалба, намира, че уговореният и изплатен хонорар в размер на 1900 лв. не е прекомерен, поради което следва да й се присъди в целия размер.

Водим от горното, Върховният...