Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ).

Образувано е по жалбата на Е.Х срещу Заповед № ЗС-196 от 05.10.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО) на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС). В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на административния акт.

Ответната страна - Министърът на отбраната на РБ, чрез пълномощника си мл. експерт юрк.. В, поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, на всички основания посочени в чл. 146, съгласно задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

От приложените по делото доказателства се установяват следните факти:

За жилищен блок 355А в ж. к. „Младост“, състоящ се от пет входа с общо 117 апартамента е съставен Акт за държавна собственост № 10430 от 27.11.1978 г. (л. 9), като имотът е „отстъпен“ за ползване на МНО – ГЖЧ. Съгласно писмо рег. № ТС-12-00-7/2006 г. от 26.04.2006 г., подписано от кмета на СО – Район „Младост“ посоченият блок има „граждански номер“ 359 (л.10).

С. З за настаняване № 1105 от 18.11.1987 г., издадена на осн. чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване жилищен фонд при МНО (ДВ, бр.214 от 11.11.1950 г.) и чл. 13 от Закон за наемите (л.11) капитан Е.Х е бил настанен в ап. № 22, вх. 4, ет. 8 на посочения блок, състоящ се от една стая и кухня. Въз основа на тази заповед, на 31.08.1987 г., е сключен договор за отдаване под наем на жилището (л.12).

На 27.12.2007 г. страните са подписали допълнително споразумение към договора за наем от 31.08.1987 г., с което е определен наем за процесното жилище в размер на 23. 38 лева.

С писмо изх. № 62-00-2052 от 28.05.2008 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Държавна собственост на Министерството на отбраната“ наемателят е уведомен, че договорът му за наем от 31.08.1987 г. ще бъде прекратен на осн. чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-22 за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещите, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, като му е бил предоставен едномесечен срок, от получаване на писмото, да освободи доброволно заеманото жилище. Бил е предупреден, че след изтичането на този срок ще му се начислява обезщетение в размер на 93. 52 лева за ползване на жилището на отпаднала основание.

Съгласно приложената на л. 16 обратна разписка писмото е получено без отбеляване на лицето, поставило подпис на 16.06.2008 г. След изтичане на едномесечния срок администрацията на МО не е предприела действия по принудително изземване на процесното жилище и Е.Х е останал да го ползва.

С Експертно решение на ТЕЛК № 1929 от 24.06.2014 г., Е.Х е бил преосвидетелстван и му е определена 80% трайна неработоспособност, безсрочно, с диагноза, която е установена през 1988 г. С. Уие изх. № 3040-21-1925 от 20.06.2016 г. той е получил пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, също безсрочно, в размер на 255. 34 лв. и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, безсрочно, в размер на 31.08 лв. или общо получава доход от 286. 42 лв. месечно.

Съгласно удостоверение изх. № 7213023524 от 27.02.2019 г., издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“ отдел „Младост“ Е.Х не притежава недвижими имоти и МПС.

С докладна записка изх. № 12291 от 20.09.2017 г. Изпълнителният директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е предложил на министъра на отбраната да се открие процедура по административно изземване на имот - частна държавна собственост по реда на чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) от Христов. В мотивите е посочено, че процесният апартамент е от жилищния фонд на МО и е предоставен за управление на Агенцията (ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“) на основание ПМС № 123/2015 г., ДВ бр. 37 от 22.05.2015 г. в сила от 01.07.2015 г. Ползвателят е настанен със заповед през 1987 г. в качеството си на военнослужещ, а през 2008 г. е уведомен, че сключеният с него договор „се прекратява“. Посочено е още, че към този момент имотът се ползва на отпаднало правно основание, тъй като г-н Христов не попада в категорията правоимащи лица по смисъла на чл. 226 б от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).

На 05.10.2017 г. министърът на отбраната на Р. Б е издал оспорвания административен акт – Заповед № ЗС - 196, с правно основание чл. 80а ЗДС, с която е наредено принудителното изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Предоставен е срок за доброволното му освобождаване – 30.10.2017 г. и е определена дата за принудителното му изземване – 06.11.2017 г. от 11 часа.

Е.Х е получил копие от заповедта „на ръка“ на 06.10.2017 г., както и с писмо с обратна разписка – на 09.10.2017 г., и е оспорил същата пред съда с жалба вх. № 15697 от 17.10.2017 г. Съгласно приложения по делото Протокол изх. № 13277 от 06.10.2017 г. копие от заповедта е било залепено и на информационното табло в ИА „„Военни клубове и военно-почивно дело“.

С определение на Върховния административен съд от 06.11.2017 г. допуснатото от административния орган предварително изпълнение на Заповед № ЗС – 196 от 05.10.2017 г., издадена от министъра на отбраната на Р. Б е спряно до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Определението е потвърдено от петчленен състав на ВАС на 11.12.2017 г. (АД № 13289/2017 г.).

При тази фактическа установеност се налагат следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган – министъра на отбраната, в кръга на предоставените му от законодателя правомощия по чл. 80а ЗДС.

Актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са отразени всички фактически обстоятелства, обосноваващи приложението на конкретната правна норма – чл. 80а ЗДС.Аистративният акт е останал немотивиран, тъй като от съдържанието му и от съдържанието на докладната записка на Изпълнителният директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ не става ясно въз основа на кои обстоятелства имотът се изземва от държането на жалбоподателя. Вярно е, че този имот (сега блок с № 359) е държавна собственост от 1978 г. и е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната – ГЖЧ. Вярно е също, че на 18.11.1987 г. в ап. № 22, вх. 4, ет. 8 в жилищната сграда е настанен, в качеството му на военнослужещ, капитан Е.Х. Но административният орган не е посочил кога, при какви обстоятелства и по кой ред кап. Христов е бил освободен от военна служба, има ли отношение към освобождаването му неговото заболяване и, евентуално – освидетелстване от ТЕЛК или НЕЛК, не е обсъден социалният му статус, имущественото му състояние. Тези обстоятелства имат пряко отношение към правилното приложение на материалния закон.

На следващо място не е съобразено приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи, съгласно който: „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище … Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната… за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. (вж. в този смисъл решения по адм. дела на ВАС с № № 9925/2014; 14093/2014; 15769/2014; 12446/2014 и др.)

Не на последно място в мотивите си, административният орган се позовава на „едномесечно предизвестие изх. № 62-00-2052 от 25.08.2008 г.“ Писмото с посочения изходящ номер обаче няма характер на предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД. Че няма такъв характер явно е прието и от административния орган, тъй като в период повече от десет години след това писмо не са предприети каквито и да било административни действия.

При това положение органът неправилно се позовава на отпаднало правно основание за държане върху имота, тъй като е налице валидно сключен и непрекратен договор за наем.

Налице е нарушение на процесуалното правило на чл. 35 АПК, тъй като административният орган не е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства. За да приложи нормата на чл. 80а ЗДС административният орган следва да докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на визираните от законодателя материално-правни предпоставки, което в случая не е станало.

При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед № ЗС – 196 от 05.10.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗС-196 от 05.10.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.