Производството е по реда на чл. 176 АПК.Н.Е иска допълване на решение № 8369/20.06.2018г. по адм. дело № 8029/2017г., трето отделение на ВАС, с твърдения, че съдът не е изложил мотиви и диспозитив по отношение на твърдяното бездействие на ответника за периода от 12.02.2010г. до 03.09.2012г., във връзка с подаденото възражение вх. № 30 от 12.02.2010г. Ответникът – О. В не взема становище.

Върховният административен съд, като се запозна с доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението по делото е постановено на 20.06.2018 г. и не подлежи на обжалване. Молбата за допълване е постъпила в рамките на едномесечния срок, предвиден в чл. 176, ал. 1 АПК и е подадена от легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Непълнота на съдебния акт, по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, би била налице, когато липсва формирана воля на съда по част от предмета на делото. С решението си съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, като е оставил оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с изключение на частта му за разноските.

Производството по административно дело №8029/2017г. на Върховиня административен съд е образувано по касационна жалба на Н.Е срещу решение № 903 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 319/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 1/10 част от общия размер 12100 лв. и неимуществени вреди в размер от 25 600 лв., причинени от бездействие на органи при О. В по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено възражение вх. № 30/12.02.2010 г. в проект за общ устройствен план на гр. В. и от бездействието на главния архитект на О. В по подписване на проект на заповед за разрешаване на изменение на ПУП-ПЗР по заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. Производството е било второ по реда касационно, след като с Решение № 1282 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 6726/2015 г., ІІІ отд. на Върховния административен съд е обезсилено Решение № 803 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу О. В за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода след 09.12.2013 г. и е прекратено делото в така обезсилената част, както и е обезсилено Решение № 803 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна в останалата част и в нея е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна.

Съставът на касационната инстанция изрично е изложил мотиви по доводите в касационната жалба относно частта от първоинстанционното решение, касаеща евентуално бездействие на ответника по възражение вх. № 30/12.02.2010 г. по проекта за общ устройствен план на гр. В.. Следва да се обърне внимание, че касационната инстанция се произнася по наведените касационни основания относно правилността на съдебното решение, а не по наведените в исковата молба основания на иска по чл. 1 ЗОДОВ; задължението за произнасяне по тези основания е на първата съдебна инстанция. Затова искане за допълване на касационно решение чрез произнасяне по основания, изложени в исковата молба, по принцип е недопустимо, тъй като касационната инстанция няма такива правомощия.

Независимо от това, в решение № 8369/20.06.2018г. по адм. дело № 8029/2017г., е посочено изрично, че по цитираното по-горе възражение „ … не е формирано незаконосъобразно бездействие, нито мълчалив отказ. Входящият номер на възражението е поставен от "ТПО Варна ЦППБО" ЕООД, като по делото липсват доказателства то да е достигнало до кмета на общината. За посоченото дружество не възниква задължение за препращане на преписката до компетентния орган, респективно сезирането на това дружество не представлява отправяне на искане до компетентен орган и не слага началото на административно производство. Освен това ОУП на О. В и град Варна е одобрен от Министъра на РРБ със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г., която е окончателна. От представените доказателства не се установява възражението от 12.02.2010 г. да е достигнало до последния.”

В тази връзка, по повод на всички посочени в исковата молба основания и съответно доводите в касационната жалба, настоящият състав е приел, наред с останалите подробни мотиви, че „…не са доказани нито настъпилите вреди, нито е налице причинна връзка между твърдяните бездействия и претендираните вреди.” Изложени са както фактически, така и правни мотиви и е формиран изричен диспозитив за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, с изключение на частта му за разноските.

В молбата за допълване Н.Е е интерпретирала цитираните по-горе пасажи, без да съобрази изричната воля на касационната инстанция, изразена както в мотивите, така и в диспозитива на решението. По естеството си молбата е искане за преразглеждане на така формираната воля и промяна на правния резултат от спора, което е недопустимо.

По тези съображения, искането за допълване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

О. Б. У. искането на Н.Е за допълване на постановеното по делото решение № 8369/20.06.2018г. по адм. дело № 8029/2017г., трето отделение на ВАС. Решението е необжалваемо.