Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Е.Х, с която оспорващият иска прогласяване на нищожността на заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната, в частта й, с която е определен размерът на основното месечно възнаграждение на военнослужещите от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, притежаващи звание "старши сержант - втора степен".

Министърът на отбраната, ответник по жалбата, поддържа, че оспорването е неоснователно, по подробни съображения в писмено становище. Представлява се от главен юрисконсулт Калева и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че жалбата е процесуално допустима. Заповедта по своята правна характеристика е вътрешно служебен акт, който е засягал права и законни интереси на служителите в Министерството на отбраната. Поради това и на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност при оспорване от лица с правен интерес от търсената съдебна защита. Жалбоподателят е служител в Министерство на отбраната през периода, в който оспорената заповед е издадена - до 03.12.2015 г. е изпълнявал военна служба в различни поделения на Българската армия и притежава военно звание "старши сержант" от 26.05.2005 г., поради което за него е налице правен интерес от оспорването й. С жалбата се претендира нищожност на акта и съгласно чл. 149, ал. 5 АПК оспорването не е обвързано със срок. При произнасяне по съществото й, с оглед данните по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Жалбоподателят поддържа, че заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със МЗ № ОХ-580/2011 г. и МЗ № ОХ-307/25.04.2012 г. за заплатите на военнослужещите, в т. ч. в оспорената част, с които за званието "старши сержант - втора степен", на военнослужещите е определен размер на...