Образувано е по касационна жалба на главен специалист „Местни данъци и такси“ при община В. П, като ръководител на звеното за местни приходи в общината, представен от адв. Г.Б, срещу решение № 123/17.10.2018г. на Административен съд Шумен по административно дело № 104/2018 г. в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 5023-1/12.12.2017 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при община В. П относно определените задължения за такса за битови отпадъци за 2017 г. в размер 3 502.80 лева и лихви за забава в размер 100.70 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Предлага интерпретация на Закон за хипотезите, в които не се дължи такса за битови отпадъци /ТБО/. Оспорва изводите на съда, обвързващи задължението за такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване със ситуирането на имота в район, посочен в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а за услугата по третиране на отпадъци – с генерирането на такива. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменената част от АУЗ. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация ЕТ „Биозем – Л.С“ отрича основателността на касационната жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
Пред АС Шумен е оспорен АУЗ в частта, с която са установени в тежест на ЕТ „Биозем – Л.С“ задължения за ТБО в общ размер 3 502.80 лева за отчетен период 2017 г. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на сграда с идентификатор 58222.502.61.2 по кадастралната карта на гр. В. П, построена в поземлен имот в м. „Ловджийска чешма“ и правото на ползване върху идеални части от поземления имот. Отчетната стойност на правото на ползване на поземления имот е 92 684.70 лева, а на сградата – 446 207.15 лева. Размерът на ТБО за периода е определен при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ за услугите по чл. 62, т. т. 2 и 3 ЗМДТ. Таксата е определена пропорционално /съответно 5.5 промила и 1 промил/ върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежаваните вещни права.
По фактическите установявания на административния съд със заповед № 474/27.10.2016 г. на кмета на община В. П са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ, като имотът на жалбоподателя не попада в тези райони и е извън районите, за които в приложение № 1 към Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община В. П е уредена основа за определяне на разбера на таксите. Според съда е установено, че за района, в който се намира процесния имот, не се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на териториите за обществено ползване, а с генерирания от търговеца отпадък се справял той самият, предоставяйки го за преработване и повторно използване като рециклиран отпадък. С позоваване на показанията на св. Менес съдът е отнесъл към установените факти този на горене на отпадъците в котел, а не депониране.
С тези констатации е обоснован извод за недължимост на установените от администрацията задължения за ТБО. Извършено е позоваване на разпоредбите на чл. 71 и чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Първоинстанционното решение е неправилно.
Обратно на приетото от първостепенния съд, от обстоятелството, че районът, в който е ситуиран имотът, ползван от задълженото лице и където се намира притежаваната от него сграда, не е измежду посочените в приложение № 1 към Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община В. П не следва извод за недължимост на ТБО. При действието на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 95 от 2015 г./ правомощие на общинският съвет е да определи основата за определяне на пропорционалната ТБО, когато тя не може да се определи според количеството на битовите отпадъци. Неизчерпателността на изброяването на местностите в границите на землището от извънселищната територия на населеното място /вж. чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ/ не освобождава носителите на вещни права от „пропуснатите“ територии от задължения за ТБО, тъй като с арг. от чл. 8, ал. 6 ЗМДТ освобождаването от заплащане на отделни видове такси се извършва с наредбата по чл. 9 и по предвиден от нея ред. Затова и е правомерно извършеното с АУЗ отнасяне към отчетната стойност на имотите на ставката за нежилищни имоти по Приложение № 1 към Наредба № 4.
С АУЗ не е въведено твърдение общината да е предоставила по отношение на конкретния имот услугите за събиране и извозване на отпадъци. Определянето на задължения за ТБО е за услугите за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В редакцията на чл. 71 ЗМДТ до новелата от ДВ бр. 88/2017 г. таксата за обезвреждане на битови отпадъци… не се дължи само когато няма депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По делото не е било спорно, че в кв. Дивдядово на гр. Ш. има изградено регионално депо за неопасни отпадъци, което се ползва от община В.П.И за възникването на този елемент от ТБО е възлагането от задълженото лице на дейности по депониране или обезвреждане на генерираните от него отпадъци на трето лице.
Не е съобразен с материалния закон изводът на административния съд за значението на ситуирането на имота в границите на районите по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, като условие за задължението за ТБО в частта за компонента за поддържане на чистота на местата за обществено ползване. Имотът не е изолиран от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването му предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това е основанието на задължението за такса. Разполагането на имота извън границите на районите на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е критерият по който ОбС Велики П. диференцира размера на таксите с изменение на Приложение № 1 към Наредба № 4, прието с решение № 415/33/19.12.2017 г.
Определените с АУЗ задължения на едноличния търговец съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отмяната на утежняващия административен акт – неправилна.
Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отхвърляне на оспорването срещу АУЗ.
При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 360 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 123/17.10.2018г. на Административен съд Шумен по административно дело № 104/2018 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ „Биозем – Л.С“ против акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 5023-1/12.12.2017 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при община В. П относно определените задължения за такса за битови отпадъци за 2017 г. в размер 3 502.80 лева и лихви за забава в размер 100.70 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Биозем – Л.С“ да заплати на община В. П деловодни разноски в размер 360 лева. Решението не може да се обжалва.