Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по подадена касационна жалба от „Сто“ ЕООД, с ЕИК 147106221 срещу Решение № 1182 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 723 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2017 г. С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), наложена от В.А – специалист в Дирекция „УКОРС“ при О. Б, както и предявеният от „Сто“ ЕООД иск срещу О. Б за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на наложена на 10.03.2017 г. в гр. Б. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Наред с това, „Сто“ ЕООД е осъдено да заплати на О. Б сума в размер на 100,00 лв. за разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че по делото няма доказателства моторното превозно средство (МПС) да е било паркирано по начин, създаващ опасност, тоест възможност някой да бъде наранен или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Това не се установявало и от приложения по делото снимков материал. Тъй като доказателствената тежест е на административния орган, недоказана по делото е останала необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като в протокола, отразяващ...