Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.В от [населено място], срещу Решение № 5164 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2692/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна Ответната страна не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не е доказано наличието на една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ИВСС.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателства по делото, намери за установено следното:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, подаден от В.В срещу Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) с искане да му бъде присъдено обезщетение за нанесени неимуществени вреди поради твърдяно от него незаконосъобразно бездействие на главния инспектор на ИВСС да разпореди проверка по сигнал на ищеца вх. № Ж-15-11261 от 16.10.2015 г. и бездействие на инспектор от ИВСС Д.Й да извърши проверка по същия сигнал. Неимуществените вреди се състоят в нарушаване на правото на справедливо и безпристрастно разглеждане на сигнала, разклатено доверие в съдебната власт, създаване на враждебна среда, унижаване на честта и достойнството на ищеца. Размерът на претендираните неимуществени вреди от бездействието на Д.Й е 3800 лв., а от бездействието на Т.Т – 9500 лв. Периода, в който се претендират вредите е от момента на подаване на сигнала – 16.10.2015 г. – до предявяване на исковата претенция – 26.07.2016 г.

Съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на първата от комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на който текст правно се основава иска, и е постановил обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил ищцовата претенция, като е осъдил ищеца да заплати на ИВСС направените по делото...