Образувано е по касационната жалба на началника на Районно управление на МВР - Шумен, подадена чрез пълномощник, против решение № 30 от 17.02.2021 г. по адм. д. № 462/ 2020 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отменил негово решение № УРИ 1729з-524/ 26.10.2020 год. за отказ да бъде издадено разрешение за придобиване по наследство на един брой късо огнестрелно оръжие и боеприпаси на С. Т.. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни осонвания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че за законосъобразността на отказа следва да бъде съобразен фактът на приемане на наследството от Т., а доказателства в тази насока не са представени, поради което и не може да бъде установен началният момент на срока за подаване на заявление за издаване на разрешение. Твърди, че за издаване на исканото разрешение законът е предвидил сложен фактически състав, тъй като огнестрелните оръжия не представляват обикновена покъщнина, а са обект на строго регламентиран разрешителен режим и контрол от страна на държавата. По подробно изложени доводи иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от С. Т. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът С. Т., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка, която не следва да бъде преповтаряна. Установил е, че С. Т. е сезирала началника на РУ - Шумен със заявление от 14.10.2020 г. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и 45 бр. боеприпаси, които са получени по наследство от нейния баща К. Т., починал на 27.02.2019 г. На 13.10.2020 г., заявителката е била уведомена за започнало от органа производство по отнемане в полза на държавата на оръжия и боеприпаси, собственост на наследодателя й, сред които и конкретния пистолет „Макаров“ с боеприпаси.

От доказателствата по делото е установено, че наследодателят К. Т. е притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, между които и пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826. Другият наследник И. Т. е предал в РУ - Н. П наследените огнестрелни оръжия и боеприпаси на 5.03.2019 година, като датата на фактическото предаване е отразена в изготвения приемо-предавателен протокол от 7.03.2019 г. Със заявления от 14.03.2019 г. и от 6.04.2019 г. И. Т. е изразил намерението си да продаде част от наследените оръжия, за което С. Т. е изразила изрично писмено съгласие. Заявителката Т. притежава валидно разрешение за носене, съхранение и употреба №20200642025/12.08.2020 г. за пистолет „Марго“, 22 калибър, също описан в приемо-предавателния протокол като притежание на наследодателя. С подаденото заявление Т. е поискала издаване на разрешение за придобиване и на пистолет „Макаров“, наследство от баща й. С оспореното пред първоинстанционния съд решение началникът на РУ - Шумен е отказал да издаде разрешение на С. Т. за придобиване на пистолет „Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и боеприпаси за него, наследен от нейния баща. Административният орган е мотивирал отказа си с изтичане на срока, предвиден в чл.213, ал.2 ЗОБВВПИ, защото е изминала повече от една година от датата на предаване на оръжията на наследодателя за съхранение в съответното полицейско управление, считано от 5.03.2019 г.

За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд се е обосновал с нормативното изискване на чл.50, ал.4 ЗОБВВПИ, според който при наследяване на огнестрелно оръжие наследникът следва в 14-дневен срок от приемане на наследството да подаде заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянния си адрес, за издаване на разрешение за придобиване. Посочил е, че според чл.77, ал.4 ЗОБВВПИ лицата по чл.76, ал.1 и 2 от същия закон, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за които имат издадени разрешения за съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл, могат да придобият друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след получаване на разрешение за придобиване. Предвид приложимата нормативна уредба съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, поради което го е отменил. Според съда, анализът и тълкуването на приложимите правни норми водят до извод, че в административното производство по издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях компетентният административен орган проверява наличието или липсата на законовите пречки, предвид чл.58 ЗОБВВПИ и само установяването им би било основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение. Според съда приложеното от органа правно основание по чл.213, ал.5 ЗОБВВПИ не касае административното производство по издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, респективно наличието или липсата на материалноправните предпоставки, уредени с тази норма не са относими при преценката, която компетентният административен орган следва да извърши по отношение на конкретно подаденото заявление. Съдът се е мотивирал, че срокове в чл. 213, ал.2, вр. с ал.5 ЗОБВВПИ са относими само в производство по чл. 213, ал.5. Относимият срок в случая е този по чл. 50, ал.4 ЗОБВВПИ - 14-дневен срок от приемане на наследството, но тъй като нито органът е установил, нито по делото са представени доказателства кога С. Т. е приела наследството, то и срокът в посочената разпоредба не е започнал да тече. Позовал се е и на чл. 48 и чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН по отношение начините за приемане на наследството и правните последици от тях. Така мотивиран, съдът е постановил обжалваното решение. Решението е неправилно.

Придобиването на оръжие по наследство става с приемането на наследството, но тъй като притежаването на огнестрелно оръжие е подчинено на разрешителен режим, законът в чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ задължава наследника в четиринадесетдневен срок от приемане на наследството да подаде заявление за издаване на разрешение за придобиване. Според първоинстанционния съд е останал недоказан релевантния факт за приемане на наследството от страна на заявителката С. Т.. Приемането на наследство може да се осъществи и мълчаливо - чрез действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството - чл. 49, ал. 2 ЗН. Приемането на наследство не може да бъде направено под срок, условие или за част от наследството, предвид чл. 54, ал. 1 ЗН. Предвид данните по делото, заявителката С. Т. е извършила поредица от действия през 2019 г., които категорично сочат на несъмнено демонстрирано намерение да приеме наследството. Т. е изразила писмено съгласие за намерение на другия наследник да продава част от огнестрелните оръжия на техния наследодател, също така е получила разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие - пистолет "Марго", който също е част от наследените огнестрелни оръжия, описан в приемо-предавателния протокол от 5.03.2019 г. По отношение на заявеното огнестрелно оръжие тя не е упражнила правото си нито в срока по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ, нито се е разпоредила с него по реда и в сроковете по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ.

При тези данни законосъобразен е изводът на административния орган, че разрешение за пистолет "Макаров" не може да й бъде издадено, тъй като, от една страна, 14-дневният срок от приемането на наследството е изтекъл, а от друга, тя не се е разпоредила с него по реда и в сроковете по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ. Целта на предаването на вещите, предмет на разрешителния режим, е да не бъдат притежание (собственост или държание) на лице, което няма съответното разрешение, защото притежанието на такива вещи е допустимо сами при надлежно разрешение, което следва да бъде получено при условията и сроковете на ЗОБВВПИ. Дори да се приеме, че към 5.03.2019 г. С. Т. не е знаела за предаването на огнестрелните оръжия и боеприпасите, собственост на наследодателя й, то първото валидно проявено действие на мълчаливо приемане на наследството е обективирано в изразеното от нея съгласие по заявлението на другия наследник от 14.03.2019 г. От друга страна, пред органа е започнало производство по изземване на на процесното оръжие на основание чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. В тази връзка неоснователно първоинстанционният съд е приел, че органът е приложил неотносимо правно основание при постановяване на отказа. Видно от текста на оспорения акт, в него са изложени както относимите фактически установявания, на които се е позовал, така и относимите правни разпоредби - чл. 50, ал. 3 и ал. 4 ЗОБВВПИ, както и е изложил мотиви във връзка със започналото производство по отнемане на вещите в полза на държавата.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема оспорения отказ за издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Като е приел обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да се постанови друго, с което подадената от С. Т. жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в полза на ОД на МВР - Шумен следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в общ размер от 150 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП, чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №30 от 17.02.2021 г. по адм. д. № 462/ 2020 г. на Административен съд - Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Т. от гр. Ш. срещу решение № УРИ 1729з-524/ 26.10.2020 год. на началника на Районно управление - Шумен при ОД на МВР - Шумен.

ОСЪЖДА С. Т. от гр. Ш., [адрес], да заплати на Областната дирекция на МВР - Шумен, ул. "С. С" №2, съдебни разноски за двете инстанции в общ размер от 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението е окончателно.