Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. М. К. от гр. С. против Решение №402/31.01.2011 г., постановено по адм. дело №2271/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №АВ 5521/13.01.2010 г. на заместник началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца”.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена.

Ответникът – заместник началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. М. К. от гр. С. срещу Заповед №АВ 5521/13.01.2010 г. на заместник началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността”.

За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДв.П и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от...