Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Росенстрой-Р. Г." срещу решение № 8 от 9.02.2006 г. по адм. дело № 680 по описа за 2005 г. на Великотърновския окръжен съд.

В касационната жалба са изложени неконкретни доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр.В. Т. при ЦУ на НАП-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл.218г от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския окръжен съд е бил ДРА № 858 от 27.07.2005 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 715 от 11.10.2005 г. на РДД-гр.В. Т.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗКПО, на ЗОДФЛ и на ЗМДТ за 2001 г., за 2002 г. и за 2003 г., както и на ЗДДС за ревизиран период от 17.04.2001 г. до 31.12.2003 г. на ДЗЛ, са определени задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 24 973.45 лв. и лихва за забава в размер на...